Сърцебиене и задух при нормални изследвания са често срещани оплаквания. В тази статия ще разбереш защо се появяват, какво ги поддържа и как може да се прекъсне този кръг.
Слав Славов, доктор по психология
Сърцебиенето и задухът са сред най-плашещите симптоми, които човек може да изпита.
Много хора описват усещания като:
- „сърцето ми бие силно или прескача“
- „не мога да си поема дълбоко въздух“
- „все едно ще припадна“
- „страх ме е, че нещо става със сърцето ми“
Естествено, първата реакция е да се потърси лекарска помощ.
Следват прегледи, ЕКГ, ехокардиография, изследвания.
И често резултатът е един и същ:
„Изследванията са наред.“
А усещането остава.
Какво означава, че изследванията са нормални?
Когато лекарските изследвания са наред, това означава, че:
- няма открито сърдечно заболяване;
- няма опасен проблем с белите дробове;
- няма остро животозастрашаващо състояние.
Това е добра новина, но за много хора тя не носи успокоение.
Причината е проста – симптомите са реални.
Сърцебиенето и задухът не са въображаеми. Те се усещат в тялото и могат да бъдат много интензивни.
Защо имам сърцебиене, след като сърцето ми е здраво?
Една от най-честите причини за сърцебиене при нормални изследвания е активираната нервна система.
Когато човек е под:
- продължителен стрес,
- напрежение,
- тревожност,
- вътрешен конфликт,
- натрупана умора,
нервната система остава в режим „опасност“.
В този режим:
- пулсът се ускорява;
- дишането се променя;
- мускулите се стягат;
- вниманието се насочва към тялото.
Това е естествена реакция, но когато продължи дълго, започва да плаши.
Задух без белодробен проблем – възможно ли е?
Много хора търсят:
- „задух на нервна почва“
- „не мога да си поема въздух, но изследванията са наред“
- „усещане за недостиг на въздух без причина“
При напрежение дишането често става:
- по-плитко,
- по-бързо,
- неравномерно.
Това създава усещането, че „въздухът не стига“, въпреки че реално кислородът е достатъчен.
Когато страхът усилва симптомите
Един много важен момент е страхът от самите симптоми.
Човек започва да се наблюдава постоянно:
- „Как ми бие сърцето?“
- „Как дишам?“
- „Ако пак се случи?“
Това води до порочен кръг:
симптом → страх → още напрежение → по-силен симптом
Така дори леки телесни усещания могат да се превърнат в силно преживяване.
Паник атака ли е това?
При някои хора – да.
При други – не съвсем, но е близко.
Паник атака често включва:
- силно сърцебиене,
- задух,
- замайване,
- страх, че ще се случи нещо лошо,
- усещане за загуба на контрол.
Важно е да се знае:
Паник атаките не са опасни, макар да са изключително неприятни.
„Казаха ми, че е от нерви“ – и сега какво?
Това изречение често звучи обезценяващо.
Но „от нерви“ не означава:
- „нищо ти няма“;
- „просто се стегни“;
- „преувеличаваш“.
Означава, че тялото реагира на натрупано напрежение и има нужда от внимание, а не от още страх.
Как може да помогне психологът при сърцебиене и задух?
Когато медицинските причини са изключени, работата с психолог може да помогне да:
- се разбере какво поддържа симптомите;
- се намали напрежението в нервната система;
- се прекъсне страхът от самите усещания;
- се възвърне усещането за сигурност в тялото.
Много хора се изненадват, че още първите разговори носят облекчение, защото най-накрая някой обяснява какво се случва, без да омаловажава.
Кога е добре да потърсиш помощ?
Ако:
- сърцебиенето и задухът се повтарят;
- изследванията са наред, но тревогата остава;
- живееш в постоянен страх от следващ епизод;
- симптомите започват да ограничават живота ти;
това е достатъчна причина да потърсиш подкрепа.
Какво е важно да запомниш
Сърцебиенето и задухът при нормални изследвания не означават, че си в опасност.
Означават, че нервната система е претоварена и има нужда от разбиране и работа, а не от още изследвания и страх.
Заключение
Сърцебиенето и задухът могат да бъдат изключително плашещи, особено когато се появяват без ясна причина. Когато обаче медицинските изследвания са нормални, това най-често означава, че тялото реагира на натрупано напрежение и повишена чувствителност на нервната система, а не на опасно заболяване. Симптомите са реални, но не са знак, че си в риск.
Разбирането на връзката между психиката и тялото е важна първа стъпка към облекчение. Когато страхът намалее и вниманието се насочи към това как функционира нервната система, симптомите постепенно губят силата си. С подходяща подкрепа е възможно отново да се почувстваш спокоен и сигурен в тялото си, без постоянен страх от следващ епизод.
Често задавани въпроси
Опасно ли е сърцебиенето, ако изследванията са наред?
В повечето случаи не. Когато кардиологичните изследвания са нормални, симптомът е неприятен, но не животозастрашаващ.
Може ли тревожността да причини задух?
Да. Тревожността често променя дишането и създава усещане за недостиг на въздух.
Ще отмине ли това само?
При някои хора – да, но при други симптомите се задържат или се връщат. Навременната помощ ускорява процеса.
Психолог ли е правилният специалист?
Когато медицинските причини са изключени, разговорът с психолог е логична и ефективна стъпка.
Как може да помогне психологът при сърцебиене и задух?
Психологът помага да се разбере какво активира и поддържа симптомите, както и как тялото реагира на напрежение и тревожност. Чрез психотерапевтични методи като класическа психотерапия, хипнотерапия, когнитивно-поведенческа терапия, регресивна терапия, техники за работа с тревожност, телесно ориентирани подходи и обучение за регулиране на дишането и нервната система, постепенно се намалява страхът от симптомите и тяхната интензивност. Целта не е да се „убеждава“, а да се възстанови усещането за сигурност и контрол в тялото.