Слав Славов, доктор по психология и психотерапевт
Паник атаки при деца са внезапни пристъпи на силен страх, често придружени от сърцебиене, задух, треперене или замайване. За детето усещанията могат да бъдат ужасяващи. Родителите понякога се страхуват, че става дума за сериозно физическо заболяване.
Не всеки пристъп на страх е паник атака. Единичният пристъп не означава непременно паническо разстройство. Освен това подобни телесни симптоми могат да имат и медицински причини. Затова при първа поява е важна преценката на лекар.
В тази статия ще разберете кои признаци насочват към паническа атака и кои фактори могат да са свързани с нея. Ще разгледаме как да реагират родителите и кога е необходима лекарска или психологическа помощ.
Паник атаки при деца: как се разпознават симптомите
Паническите пристъпи обикновено започват внезапно и достигат висока интензивност за кратко време. Детето може да изглежда силно уплашено, дори когато няма очевидна външна опасност. Понякога телесните усещания са толкова изразени, че самите те засилват страха.
Как се проявява панически пристъп при дете?
Най-характерно е съчетаването на няколко физически и емоционални признака:
- Сърцебиене и ускорен пулс – детето усеща, че сърцето му бие необичайно силно или бързо.
- Задух и затруднено дишане – появява се усещане за недостиг на въздух или задушаване.
- Замайване и треперене – възможни са нестабилност, изпотяване и усещане за предстоящ припадък.
- Стомашен дискомфорт – гадене, коремни болки или внезапно физическо неразположение.
- Силен страх – детето може да се страхува, че ще умре, ще припадне или ще загуби контрол.
При по-малките деца преживяването невинаги може да бъде описано с думи. Вместо да говорят за тревожност, те могат да плачат, да търсят близостта на родителя или да съобщават, че им е лошо.
При юношите понякога се появява и страх от следващ пристъп. Това може постепенно да доведе до избягване на определени места и ситуации.
Важно е да се подчертае, че тези симптоми сами по себе си не доказват наличието на паник атака. Подобни прояви могат да имат различни медицински причини. При първи или необичайни симптоми е необходима лекарска оценка. При тежко затруднено дишане, припадък или силна болка в гърдите трябва да се потърси спешна медицинска помощ.
Паник атаки при деца: възможни причини и отключващи фактори
Появата на панически пристъпи в детството рядко може да се обясни с една-единствена причина. Понякога те възникват след натрупано напрежение, а друг път изглеждат напълно неочаквани.
Психологическите особености на детето, преживеният стрес и условията на средата могат да взаимодействат помежду си. Затова установяването на конкретната причина изисква индивидуална оценка.
Стрес, училищни преживявания и индивидуална уязвимост
Сред факторите, които могат да бъдат свързани с появата на панически пристъпи, са:
- Училищно напрежение – страх от изпитване, затруднения в общуването, социална изолация или тормоз в училище.
- Семейни промени – продължителни конфликти, раздяла, загуба на близък човек или други значими житейски събития.
- Травматични преживявания – насилие, заплахи, тежки инциденти или ситуации, пораждащи силно чувство за несигурност.
- Индивидуални и семейни особености – повишена тревожност, чувствителност към телесните усещания или семейна предразположеност към тревожни състояния.
Наличието на тези фактори не означава, че детето непременно ще получи паник атака. То не доказва и конкретната причина за вече настъпил пристъп.
След преживяна паник атака понякога се появява страх от нейното повторение. Детето може постепенно да започне да избягва определени ситуации.
Например, когато детето не иска да ходи на училище, причината невинаги е нежелание да учи. Възможно е да преживява тревожност, страх от нов пристъп или друг психологически проблем.
Важно е поведението да бъде разбрано в неговия конкретен контекст, без прибързани заключения и обвинения към родителите.
Какво да правят родителите при паник атака на детето
Паник атаки при деца могат да бъдат силно плашещи и за родителите. В подобна ситуация е важно да се запази спокойствие, но и да не се подценяват физическите симптоми.
Сърцебиенето, задухът и внезапният страх невинаги означават паник атака. Подобни прояви могат да се наблюдават и при различни медицински състояния.
При съмнение за спешно медицинско състояние, например тежко затруднено дишане, посиняване на устните, загуба на съзнание, изразена обърканост или силна болка в гърдите, незабавно потърсете помощ на телефон 112.
При първи или необясними симптоми, дори без признаци за непосредствена опасност, е необходима своевременна преценка от личен лекар или педиатър.
Как да подкрепите детето по време на пристъпа
Докато организирате необходимата медицинска помощ или когато подобни пристъпи вече са оценени от лекар като панически, можете да окажете спокойна родителска подкрепа.
Подходящи са няколко основни принципа:
- Говорете спокойно – използвайте кратки и ясни изречения, без повишаване на тона.
- Останете наблизо – предложете присъствие и близост, като се съобразявате с желанията на детето.
- Не омаловажавайте преживяването – избягвайте реплики като „Нищо ти няма“ или „Престани да се страхуваш“.
- Не налагайте упражнения – не принуждавайте детето да изпълнява дихателни или други техники.
- Не разпитвайте настойчиво – при силен страх детето може да не успява да обясни какво преживява.
Спокойната родителска реакция може да помогне за намаляване на допълнителното напрежение. Тя обаче не замества необходимата медицинска помощ.
Какво е важно след паник атаката
След овладяване на състоянието е подходящо да разговаряте спокойно с детето. Важно е да го изслушате, без да превръщате разговора в разпит или търсене на виновник.
Особено внимание заслужават повтарящите се пристъпи и промените в ежедневието. Страхът от нова атака, избягването на училище или ограничаването на социалните контакти могат да показват задълбочаване на затрудненията.
При подобни прояви е препоръчителна професионална психологическа оценка, съобразена с необходимата медицинска преценка.
Посочените насоки имат общ информационен характер. Те не позволяват самостоятелно поставяне на диагноза и не заместват медицинския преглед или спешната помощ.
Кога е необходима психологическа оценка при детето?
При паник атаки при деца психологическата оценка е особено важна, когато пристъпите се повтарят или страхът от нова атака започва да нарушава ежедневието.
Дори след единичен пристъп детето може да изпитва продължително напрежение. Затова родителите не е необходимо да изчакват затрудненията да станат тежки, преди да потърсят професионална подкрепа.
Кои промени в поведението заслужават внимание?
Особено показателни са няколко признака:
- Страх от повторен пристъп – детето постоянно се тревожи, че отново ще преживее същите усещания.
- Избягване на определени ситуации – отказва училищни занимания, срещи с приятели или излизане без придружител.
- Промени в обичайното поведение – става по-затворено, раздразнително или необичайно зависимо от присъствието на родителите.
- Затруднения в ежедневието – тревожността започва да се отразява на ученето, съня или социалните отношения.
Паник атаки при деца: каква е ролята на психолога?
Психологическата оценка може да помогне за изясняване на емоционалните преживявания, индивидуалните особености и обстоятелствата, свързани със затрудненията на детето.
Тя не замества лекарския преглед. При необходимост психологическата подкрепа се съчетава с медицинска оценка и консултация с детски психиатър.
Когато родителите се колебаят дали детето има нужда от психолог, навременното професионално консултиране може да помогне за определяне на подходящите следващи стъпки.
Научни изследвания за паник атаки при деца и юноши
Научните изследвания върху паническите пристъпи в детска и юношеска възраст допринасят за разбирането на техните прояви, честота и възможностите за психологическа помощ.
Томас Олендик: паник атаки при деца и възрастови различия
Томас Олендик (Thomas H. Ollendick) е американски психолог, почетен професор по психология в Университета „Вирджиния Тек“ (Virginia Tech), САЩ.
В научен обзор от 1998 г. той подчертава, че при по-малките деца паническите преживявания по-често са свързани с конкретни ситуации. Освен това начинът, по който децата възприемат и обясняват телесните си усещания, може да се различава от този при юношите и възрастните.
Тези наблюдения показват защо възрастта е съществен фактор при психологическата оценка.
Сесилия Есау: честота на паническите пристъпи при юноши
Сесилия Есау (Cecilia A. Essau) е професор по психопатология на развитието в Университета „Роухамптън“ (University of Roehampton), Лондон, Великобритания. Преди това е работила в редица европейски университети, включително в Университета в Бремен, Германия.
През 1999 г., когато е свързана с Университета в Бремен, тя и нейни съавтори публикуват изследване сред 1035 германски юноши. Установено е, че приблизително 18% съобщават за поне една паническа атака през живота си, докато около 0,5% са отговаряли на тогавашните диагностични критерии за паническо разстройство.
Данните са от конкретна историческа извадка и не представляват актуална статистика за България. Те обаче показват колко важно е отделният панически пристъп да не се отъждествява автоматично с психично разстройство.
Дона Пинкъс: психологическа интервенция при паническо разстройство
Дона Пинкъс (Donna B. Pincus) е американски психолог, професор в Бостънския университет (Boston University), САЩ, и ръководител на програма за детски и юношески страхове и тревожност към университетския Център за тревожност и свързани разстройства.
През 2010 г. тя и нейни съавтори публикуват рандомизирано контролирано изследване с участието на 26 юноши на възраст между 14 и 17 години.
Резултатите показват по-голямо намаляване на клинично оценената тежест на паническото разстройство при участниците, получили специализирана когнитивно-поведенческа интервенция, в сравнение с групата за самонаблюдение.
Макар резултатите да са обещаващи, ограниченият брой участници налага предпазливост при тяхното обобщаване.
Разгледани заедно, тези изследвания подчертават значението на възрастовите особености, точната оценка на преживяванията и индивидуалния подход при психологическата подкрепа на деца и юноши.
Заключение
Паническите пристъпи могат да бъдат изключително плашещи, но сами по себе си не доказват наличието на паническо разстройство. Важно е родителите да не омаловажават преживяванията на детето, но и да не приемат прибързано, че физическите симптоми имат единствено психологическа причина.
При първи или необясними прояви е необходима лекарска преценка. Когато пристъпите се повтарят, появява се страх от повторението им или се наблюдават промени в ежедневието, е уместна и професионална психологическа оценка.
Навременното търсене на помощ създава възможност затрудненията на детето да бъдат разгледани в техния индивидуален, семеен и социален контекст. Именно внимателната оценка е основа за определяне на подходящата психологическа подкрепа.
Често задавани въпроси
Паник атаки при деца: опасни ли са за здравето?
Установеният панически пристъп обикновено не причинява физическо увреждане. Въпреки това симптомите, наподобяващи паник атака, могат да имат и медицинска причина. При първи или необясними прояви е необходима лекарска преценка.
Колко време продължава паник атака при дете?
Паническите пристъпи обикновено продължават между 5 и 20 минути, но продължителността може да варира. Времетраенето само по себе си не позволява да се установи причината за симптомите. При признаци за спешно медицинско състояние не бива да се изчаква пристъпът да отмине.
Паник атаки при деца: как да ги различим от медицински проблем?
Родителите не могат надеждно да направят такова разграничение само по сърцебиенето, замайването или затрудненото дишане. Необходима е медицинска оценка. При тежко затруднено дишане, загуба на съзнание или силна болка в гърдите трябва незабавно да се потърси спешна помощ на телефон 112.
Паник атаки при деца: означават ли паническо разстройство?
Не. Единичният панически пристъп не означава непременно наличие на паническо разстройство. Значение имат повторяемостта на пристъпите, страхът от нови атаки и промените в ежедневното функциониране. Установяването на разстройство изисква специализирана оценка.
Кога да потърсим психолог след панически пристъп при дете?
Професионална психологическа оценка е уместна, когато пристъпите се повтарят, детето постоянно се страхува от нова атака или започва да избягва обичайни дейности. Психологическата подкрепа не заменя необходимата медицинска преценка.
Ако детето ви преживява повтарящи се пристъпи на силен страх или тревожността затруднява ежедневието му, можете да запазите час за психологическа консултация при мен.