Душевността по време на Първата българска държава (VII-XI век) е дълбоко свързана с културните, религиозните и социалните аспекти на тогавашното общество. Тя се проявява в различни форми, отразявайки процесите на културна интеграция, християнизация и създаването на българската народност. Ето някои основни моменти:
1. Ранна духовност и езическите вярвания
- В началото на Първата българска държава (основно при хан Аспарух), българите запазват своите езически вярвания. Тези традиции включват култове към природните сили, почитане на прародителите и религиозни ритуали, свързани със земеделския и животновъдния цикъл.
- Важна роля играят шаманите (върховни жреци), които служат като посредници между хората и божествата.
2. Християнството и културната трансформация
- През IX век християнството става официална религия на държавата, особено при княз Борис I (852–889 г.). Това решение е ключово за формирането на новата душевност, която обединява различните етнически групи в държавата – славяни и прабългари.
- Покръстването въвежда нови морални и етични норми, основани на християнското учение. Проявява се стремеж към милосърдие, смирение и грижа за бедните.
- Построяването на църкви, манастири и училища става основа за духовно извисяване. Манастирите, като тези около Плиска и Преслав, стават центрове на книжовна и просветителска дейност.
3. Славянската писменост и културен подем
- Създаването на славянската писменост от Св. Кирил и Методий и разпространението ѝ от техните ученици играе основна роля за духовния живот. Глаголицата, а по-късно и кирилицата, правят възможно записването на богослужебни книги на роден език.
- Литературни произведения като „За буквите“ на Черноризец Храбър и преводите на Библията утвърждават духовността и националната идентичност.
- Основаването на Преславската и Охридската книжовни школи води до създаването на оригинални произведения, които отразяват християнски и български идеали.
4. Духовните ценности и ежедневието
- В ежедневието духовността се изразява в ритуали, празници и обичаи. Християнските празници постепенно заемат основно място в календара на хората, заменяйки езическите.
- Етичните норми на християнството се преплитат със запазените стари традиции, създавайки уникална българска душевност.
5. Ролята на изкуството и архитектурата
- Изкуството от периода на Първата българска държава носи силен духовен заряд. Фрески, икони и украса на църкви отразяват стремежа към божественото.
- Преславската керамика и каменната пластика от Плиска и Преслав също са свидетелства за високото ниво на културно развитие и стремежа към красота и хармония.
Заключение
Душевността по време на Първата българска държава е многопластова и отразява сложния преход от езичество към християнство. Тя е основана върху интеграцията на новата религиозна вяра и запазването на традиционни елементи, което води до създаването на уникална културна идентичност, която е в основата на българската народност.