Слав Славов, доктор по психология и вещо лице
Терминът „криминология“ означава науката, която изучава престъпността, нейните причини и условия, престъпното поведение, жертвите и възможностите за превенция и контрол. Тя помага да разберем как се проявява престъпността и как личностни, семейни, социални и икономически фактори могат да повишат риска от престъпно поведение.
Криминологията и криминалистиката са различни науки. Докато криминологията разглежда престъпността като обществено и човешко явление, криминалистиката се занимава със средствата, методите и препоръките за разкриване и разследване на конкретни престъпления. Разграничението е важно, защото двете области имат различен предмет, цели и практическо приложение, макар и двете да допринасят за противодействието на престъпността.
Криминология – основоположници и съвременни представители
Кой полага основите на криминологията
Основите на криминологията се формират постепенно, затова възникването на тази наука не може да бъде свързано само с един учен.
През 1764 г. италианският юрист и философ Чезаре Бекария публикува труда „За престъпленията и наказанията“. В него защитава принципите на законността, съразмерността между престъплението и наказанието и превенцията на престъпленията. Бекария не е криминолог в съвременния смисъл, но неговите идеи поставят основите на класическата криминологична школа.
Нов етап настъпва през 1876 г., когато италианският лекар Чезаре Ломброзо публикува „Престъпният човек“. Той насочва вниманието към личността на извършителя и се опитва да изследва престъпното поведение чрез наблюдение, сравнение и измерване.
Теорията на Ломброзо за атавизма и идеята, че престъпният тип може да бъде разпознат по определени телесни особености, днес са отхвърлени. Историческият му принос обаче остава значим, защото той въвежда стремеж към систематично и емпирично изследване на извършителите и престъпното поведение.
Рафаеле Гарофало е друг важен представител на италианската позитивистка школа. През 1885 г. той публикува книгата „Criminologia“, която допринася за утвърждаването на наименованието и за обособяването на криминологията като самостоятелна научна област.
Съвременни изтъкнати криминолози
Съвременната криминология не търси едно универсално обяснение на престъпността. Тя използва знания от социологията, психологията и правото, както и различни емпирични методи за изследване на престъпността, извършителите, жертвите и обществените реакции.
Сред влиятелните чуждестранни учени се открояват:
- Дейвид Гарланд, който изследва историята и социологията на наказанието, социалния контрол и съвременната наказателна политика;
- Джон Брейтуейт, известен с теорията за реинтегративното засрамване и с приноса си към развитието на възстановителното правосъдие;
- Лорънс Шърман, един от водещите представители на експерименталната криминология и основаната на доказателства полицейска дейност;
- Робърт Агню, разработил общата теория за напрежението, според която определени тежки, несправедливи или продължителни неблагоприятни преживявания могат да повишат вероятността от престъпно поведение. Те обаче не водят автоматично до престъпление.
Сред значимите представители на българската криминологична школа е проф. д.ю.н. Боян Станков. Неговите публикации обхващат теоретичните основи на криминологията, видовете престъпност, престъпното поведение, виктимологията и проблемите на престъпността сред малолетните и непълнолетните. Негови трудове се използват и като университетска литература по криминология.
Криминология – какво изучава тази наука
Криминологията изучава престъпността като сложно обществено явление, а не само отделните престъпления. Тя изследва нейното разпространение, причините и условията за възникването ѝ, особеностите на извършителите и жертвите, както и възможностите за превенция.
Важно е да се прави разлика между престъпление и престъпност. Престъплението е конкретно деяние, докато престъпността представлява съвкупност от престъпления, проявяващи се в определено общество и период.
Криминология: основни области на изследване
Предметът на криминологията включва:
- равнището, структурата, динамиката и географското разпределение на престъпността;
- причините и условията, които могат да благоприятстват престъпното поведение;
- личността, мотивацията и социалната среда на извършителя;
- жертвите на престъпления и процесите на виктимизация;
- различните видове престъпност и техните особености;
- латентната престъпност, която не е съобщена или не е регистрирана от институциите;
- превенцията, контрола и криминологичното прогнозиране.
Криминологията използва статистически данни, наблюдения, интервюта, въпросници, анализ на документи и други емпирични методи. Чрез тях се търсят повтарящи се зависимости и рискови фактори, но не се определя предварително кой човек ще извърши престъпление.
Нито бедността, нито преживяната травма, семейната среда, психичните особености или употребата на вещества водят автоматично до престъпно поведение. Обикновено значение има взаимодействието между множество личностни, социални и ситуационни фактори.
Затова задачата на криминологията не е да поставя етикети, а да обяснява закономерности и да подпомага разработването на по-ефективни мерки за превенция на престъпността.
Криминология и криминалистика – каква е разликата
Криминологията и криминалистиката са свързани с престъпността, но имат различен предмет и различни задачи. Смесването им води до погрешната представа, че криминологията се занимава основно с улики, отпечатъци, оръжия и разследване на конкретни случаи.
Криминологията изучава престъпността като обществено явление. Тя анализира нейните причини, разпространение и развитие, личността и социалната среда на извършителите, положението на жертвите и възможностите за превенция и контрол.
Криминалистиката е насочена към разкриването и разследването на конкретни престъпления. Тя разработва и прилага технически средства, тактически способи и методически препоръки за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на следи и други доказателствени обекти.
Най-кратко разграничението може да бъде представено така:
- криминологията изследва защо възниква и как се развива престъпността;
- криминалистиката разработва начини за разкриване и разследване на конкретни престъпления;
- криминологията анализира общи закономерности, причини и рискови фактори;
- криминалистиката работи със следи, веществени доказателства, версии и тактика на действията по разследването;
- криминологията е насочена към обяснение, прогнозиране и превенция;
- криминалистиката подпомага събирането, изследването и проверката на доказателствена информация.
Криминология и криминалистика в практиката
Двете дисциплини могат да се допълват. Криминологичните изследвания разкриват тенденции, причини, рискови среди и закономерности при определени видове престъпност. Криминалистиката предоставя средства и методи за работа по конкретния случай.
Например причините, динамиката и рисковите фактори, свързани с увеличаването на определен вид престъпност в даден район, са предмет на криминологичен анализ. Откриването, фиксирането, изземването и изследването на следите от конкретно престъпление в същия район са част от криминалистичната работа и разследването.
Къде е мястото на съдебната експертиза
Съдебната експертиза не е синоним нито на криминологията, нито на криминалистиката. Тя е процесуално регламентирана дейност, при която вещо лице със специални знания от съответната област извършва изследване и отговаря на конкретно поставени въпроси.
Криминалистическите експертизи са само част от многообразието на съдебните експертизи. В зависимост от случая могат да бъдат назначени също медицински, технически, психологични, психиатрични и други експертизи. Дейността на вещите лица трябва да бъде независима, научно обоснована, обективна, всестранна и пълна.
Експертното заключение подпомага изясняването на обстоятелствата по делото, но не замества разследващия орган или съда. Вещото лице не определя правната квалификация и не решава въпросите, които са от компетентността на органа, назначил експертизата.
Криминология и причини за престъпното поведение
Криминологията не приема, че престъпното поведение има една-единствена причина. То обикновено се разглежда като резултат от взаимодействието между личностни особености, житейски опит, социална среда и конкретна ситуация.
Различните криминологични теории поставят акцент върху различни групи фактори:
- биологичните подходи изследват наследствеността, развитието на нервната система и някои физиологични особености;
- психологическите подходи разглеждат емоционалната регулация, импулсивността, агресивността, начина на мислене, преживените травми и личностното развитие;
- социологическите подходи анализират семейството, груповото влияние, социалното неравенство, маргинализацията и нормите в общността;
- ситуационните подходи обръщат внимание на конкретните възможности, обстановката, контрола и обстоятелствата, при които възниква деянието.
Криминология: рисковите фактори не предопределят поведението
Наличието на рисков фактор не означава, че човек непременно ще извърши престъпление. Бедността, семейният конфликт, преживяната травма, употребата на вещества или определени психични особености не могат сами по себе си да обяснят престъпното поведение.
Значение имат честотата и продължителността на неблагоприятните влияния, съчетаването им с други фактори и наличието на защитни ресурси. Подкрепящото семейство, образованието, устойчивите социални връзки, достъпът до психологична помощ и възможностите за реализация могат да намалят риска.
Затова криминологичният анализ работи с вероятности и закономерности, а не с предварително определени човешки съдби. Неговата цел е да подпомага разбирането и превенцията на престъпността, без да стигматизира отделни хора или обществени групи.
Как криминологията подпомага превенцията на престъпността
Криминологията има практическа стойност, когато изводите от изследванията се използват за ограничаване на условията, които благоприятстват престъпността. Превенцията не се свежда само до по-строги наказания, а включва ранно разпознаване на рисковете и целенасочена работа с хората и средата.
Основни равнища на превенция
- Първична превенция – насочена е към широки обществени групи чрез образование, социална подкрепа, безопасна градска среда и ограничаване на рисковите условия.
- Вторична превенция – фокусира се върху хора и общности, при които са установени повишени рискови фактори.
- Третична превенция – цели намаляване на риска от повторно престъпно поведение чрез ресоциализация, психологична работа, образование и подкрепа след освобождаване.
Ефективната превенция изисква взаимодействие между институции, семейство, училище, социални услуги, психолози и местни общности. Мерките трябва да бъдат съобразени с конкретните причини и условия, а не да се основават на страх, стигматизация или общи предположения.
Криминологията подпомага този процес чрез анализ на данни, оценка на рисковете и проверка дали приложените програми действително намаляват престъпността.
Заключение
Криминология е научна област, която помага да разберем престъпността отвъд отделното деяние. Тя изследва причините, условията, рисковите фактори, личността на извършителя, положението на жертвите и възможностите за ефективна превенция.
Нейната задача не е да предсказва кой човек ще извърши престъпление, нито да замества криминалистиката, разследващите органи или съдебната експертиза. Стойността на криминологията е в систематичния анализ на закономерностите и в създаването на мерки, основани на знания, данни и реални обществени потребности.
Когато престъпността се разглежда само чрез наказанието, се вижда последицата. Когато се изследват причините, средата и възможностите за превенция, се създават условия за по-устойчиво противодействие.
Често задавани въпроси
Какво е криминология?
Криминологията е наука за престъпността, нейните причини, извършителите, жертвите и превенцията.
Какво изучава криминологията?
Тя изследва структурата, динамиката и причините за престъпността, както и рисковите и защитните фактори.
Каква е разликата между криминология и криминалистика?
Криминологията обяснява причините и закономерностите на престъпността. Криминалистиката подпомага разкриването и разследването на конкретни престъпления.
Кой полага основите на криминологията?
Основите се свързват с Чезаре Бекария, Чезаре Ломброзо и Рафаеле Гарофало.
Може ли криминологията да предвиди кой ще извърши престъпление?
Не. Тя оценява рискове и вероятности, но не предопределя поведението на конкретен човек.
Каква е връзката между криминологията и съдебната експертиза?
Криминологията изучава общите закономерности на престъпността. Съдебната експертиза изследва конкретни въпроси по определен случай.
Как криминологията помага за превенцията на престъпността?
Тя установява рискови фактори и подпомага създаването и оценяването на превантивни мерки.