Робството в Османската империя е било широко разпространена практика, която е продължила през цялото съществуване на империята (XIV–XIX век). То е било част от икономическата, социалната и политическата система на държавата, като робите са били използвани за различни цели – от домашна прислуга и селскостопански труд до военни и административни длъжности.
Източници на роби
- Военни завоевания – Голяма част от робите са били пленници от войни, особено от Балканите, Кавказ, Централна Азия и Африка.
- Девширме – Това е системата на „кръвен данък“, при която християнски момчета от подчинените народи (включително българи) са били отвеждани, ислямизирани и обучавани като елитни войници (еничари) или висши администратори.
- Робски пазари – Съществували са големи робски пазари в Истанбул, Кайро, Бурса и други градове, където робите са били продавани.
- Търговия с роби – Османската империя активно е участвала в международната търговия с роби, особено с африкански роби, които често са работели в домакинства и като евнуси в харемите.
Категории роби
- Домашни роби – Често са били част от домакинствата на богатите османци, като слуги, икономи или наложници в харемите.
- Военни роби – Основна част от еничарите са били бивши християнски момчета, принудени да приемат исляма.
- Държавни и административни роби – Някои роби са достигали до високи позиции в администрацията, особено в двора на султана.
- Земеделски роби – Въпреки че османската икономика разчитала повече на зависими селяни (рая), в някои области, особено в Северна Африка, робският труд е бил използван в земеделието.
Статут и освобождаване
Робите в Османската империя са имали различен правен статут. Някои от тях са могли да получат свобода по желание на господаря си (чрез акт, наречен „манумисия“), чрез работа или чрез военна служба. Освободените роби често са се интегрирали в османското общество, а някои дори са достигали до високи държавни позиции.
Забрана и залез на робството
През XIX век, под натиска на европейските сили и вълната на модернизация, Османската империя постепенно започва да ограничава робството:
- През 1847 г. е забранено робството на кавказки жени.
- През 1857 г. се предприемат мерки за забрана на търговията с африкански роби.
- Официално робството е премахнато в края на XIX – началото на XX век, но практиката продължава в някои части на империята.
Робството е играло важна роля в структурата на Османската империя, но с времето социалните и политическите промени водят до неговото премахване.