Модел за провеждане на изследване по случая
1. Въведение и контекст на случая
- Идентификация на клиента: Пол, възраст, социален статус (запазване на конфиденциалността).
- Повод за консултация: Основен проблем или оплакване, с което клиентът се обръща за помощ.
- Кратка история: Събития или ситуации, които са довели до настоящия проблем.
2. Оценка според избраната парадигма
- Методи за събиране на информация: Интервю, въпросници, наблюдение, анализ на минали записи.
- Анализ според парадигмата:
- Психоаналитична: Фокус върху несъзнавани конфликти, детство и връзки.
- Регресивна: Локализация и отработка на минали негативни преживявания.
- Когнитивно-поведенческа: Идентификация на автоматични мисли, вярвания и поведение.
- Хуманистична: Разбиране на личните преживявания и емоционална автентичност.
- Системна: Ролята на семейството, социалната мрежа и контекстуалните влияния.
3. Заключение
- Основни изводи: Обобщение на ключовите аспекти от анализа.
- Хипотеза за случая: Формулиране на основната хипотеза за природата на проблема и поддържащите го фактори.
4. Формулировка на интервенция
- Цели на интервенцията: Определяне на основни цели за терапията.
- Подход и техники: Конкретни интервенции, съответстващи на парадигмата (например регресивна терапия, хипнотерапия, когнитивна реструктурирация, психоаналитично интервю, експозиционна терапия).
- Очаквани резултати: Краткосрочни и дългосрочни ефекти.
5. Примерна формулировка
Формулировката обобщава случая и включва интерпретация на проблема в контекста на парадигмата. Ето пример:
Когнитивно-поведенческа парадигма:
- Клиентът демонстрира автоматични мисли от типа „Аз никога не съм достатъчно добър“, които поддържат чувство на неадекватност и водят до избягващо поведение в социални ситуации.
- Интервенцията ще включва когнитивна реструктурирация за идентифициране и промяна на тези мисли, както и поведенческа активация за справяне със социалното избягване.