Игнажден е един от важните празници в българския народен календар и се отбелязва на 20 декември. Той е посветен на християнския мъченик Свети Игнатий Богоносец, но е силно свързан и с множество народни обичаи и вярвания.
Значение на празника
- Църковно значение:
- Игнажден отбелязва деня на Свети Игнатий Богоносец, ученик на апостол Йоан Богослов и един от ранните християнски мъченици.
- Свети Игнатий е известен като символ на вяра, жертвоготовност и духовна сила.
- Народни вярвания:
- В българската традиция Игнажден е свързан с началото на новата година според народните вярвания и ритуали.
- На този ден се гадае за бъдещето и се вярва, че каквото се прави на Игнажден, така ще протече и следващата година.
Основни обичаи
- Полазник: Най-важният обичай е свързан с „полазването“ – първият човек, който влезе в дома на този ден, предсказва каква ще бъде годината. Ако полазникът е добър и щедър човек, се вярва, че годината ще бъде успешна и плодородна.
- Гадаене: На Игнажден често се гадае за времето, реколтата и благополучието през идната година.
- Подготовка за Коледа: Този ден е начало на активната подготовка за коледните празници.
- Забрани: Не се изнася нищо от дома, не се дава на заем, за да не се „изнесе“ късметът от къщата.
Храна на Игнажден
- Традиционната трапеза е постна, тъй като денят се пада по време на Коледния пост.
- Обикновено се приготвят ястия като:
- Бобена яхния
- Сарми с ориз
- Тиквеник
- Варена пшеница или жито
Игнажден е празник, който носи дълбоко послание за ново начало, надежда и духовна връзка със семейството и общността.