Слав Славов, доктор по психология и съдебен експерт към Софийския градски съд
„Всяка история за насилие е възел от страхове, истини и лъжи — работата е да открием коя нишка къде води.“
Толерансът към домашното насилие днес е силно занижен
Днес обществото реагира много по-чувствително на домашното насилие. Физическото въздействие, което някога е било приемано като „възпитателна мярка“, вече се счита за недопустимо нарушение на човешкото достойнство.
Само преди едно-две десетилетия много хора не се осмеляваха да говорят за насилието у дома — от страх, срам или социален натиск. Днес осъзнаваме механизма на токсичните семейни модели и вредата, която те нанасят върху психиката и развитието на децата.
Толерансът към побой, унижение и контрол е неповторимо нисък — както законово, така и социално.
Исторически корени на търпимостта към насилието
„Дълго време насилието у дома се е възприемало като част от реда и възпитанието — наследство, което и днес оказва влияние върху разбирането ни за граници, отговорност и защита.“
До 1990 година в България телесното наказание се е приемало като съвсем нормална част от възпитанието. Учителите са удряли ученици за „дисциплина“, а когато родителите научавали за това, често е следвало второ наказание у дома.
Тогава малцина са смятали това за насилие — това е било „традиция“.
Още по-назад, до средата на XX век, българското общество е функционирало в рамките на силно патриархални модели. Мъжът е бил едноличният авторитет и икономически опора на семейството, а жената — зависима от него. В подобни структури физическият контрол е бил приеман дори по-лесно, а жените са търпели не само от страх, но и от липса на икономическа и социална независимост.
Днес тези модели се наблюдават предимно в определени традиционни, силно затворени общности — независимо от етническата им принадлежност. Там ролите на мъжа и жената често остават фиксирани в остарели социални норми.
Какво представлява домашното насилие?
Домашното насилие не е само физически удар или заплаха. То има много форми:
- физическо
- емоционално и психическо
- икономическо
- вербално
- сексуално
- социална изолация и контрол
Често тези форми се преплитат и изграждат цикъл, от който пострадалото лице трудно излиза без подкрепа.
Какво е заповед за незабавна защита?
Заповедта за незабавна защита е инструмент, който законът предоставя, когато има реална и непосредствена опасност за живота, здравето или свободата на човек.
Тя може да включва мерки като:
- забрана за доближаване
- забрана за контакт
- извеждане на извършителя от общото жилище
- полицейско наблюдение
- други ограничителни мерки
Тази защита се основава на разпоредбите в Закона за защита от домашното насилие.
Как се подава молба за заповед?
- Подаване в районния съд по постоянен или настоящ адрес с
- Описание на случилото с приложени
- Доказателства (ако има) с посочени
- Свидетели (ако има)
Процедурата може да бъде експресна. При непосредствена опасност съдът издава заповед дори в същия ден.
Деца, обект на домашно насилие
Децата са най-уязвими, защото не могат да формулират и защитят себе си. Насилието оставя следи върху развитието, емоциите и бъдещия им живот.
Професионалната оценка от специалист, работещ със съдебно-психологически експертизи, може да предотврати трайни последствия.
Жени, обект на домашно насилие
Жените често преживяват насилие под формата на контрол, заплахи, ревност, изолация, финансово подчинение и физическа агресия.
В терапевтичната практика работя с жени за стабилизация, ясна стратегия за защита и възстановяване на личната автономия.
Мъже, обект на домашно насилие
Макар и по-малко обсъждано, мъжете също стават жертви — често чрез:
- психологически тормоз
- провокации
- финансов контрол
- фалшиви обвинения
- социална изолация
Работата с тях включва стабилизиране, овладяване на тревожността и изграждане на лична безопасност.
Форми на злоупотреба със Закона за защита от домашното насилие
Законът защитава жертвите — но понякога бива използван като инструмент за манипулация, натиск, саморазправа или отмъщение.
Case Study: Фалшиво обвинение, инсценирано нараняване и разрушен живот — реален пример от практиката
В практиката си като съдебен психолог съм работил по случаи, при които семеен конфликт прераства в целенасочено унищожаване на репутацията на напълно невинен човек.
В един анонимен случай майка и дъщеря обвиняват бащата, че ги е гонил с нож и брадва. Дъщерята представя повърхностно нараняване като „доказателство“, но експертният анализ показва, че раната е самопричинена – чрез разчопляне на съществуваща кожна нередност.
На базата на тези твърдения бащата е арестуван за 30 дни, обвинен в заплаха и опит за убийство.
След провеждане на експертизи и разследване се установява по безспорен начин, че:
- не е имало оръжие
- не е имало реално нападение
- нараняването е инсценирано
- историята е предварително съгласувана
Този случай показва колко разрушителни могат да бъдат фалшивите обвинения и колко важна е ролята на професионалната съдебно-психологическа експертиза.
Допълнителна международна перспектива
Подобни теми са във фокуса на множество международни организации, като:
Заключение: Вашата безопасност, вашата истина, вашият път
Домашното насилие е рана, която оставя следи — но истината често е скрита зад страх, привички, лъжи или манипулации.
Като съдебен психолог моята работа е да помагам на хората:
- да излязат от объркването
- да видят фактите по-ясно
- да се справят с преживения стрес
- да възстановят усещането за контрол
- да защитят себе си и децата си
Ако преживявате насилие, фалшиви обвинения или имате нужда от професионална оценка — търсенето на подкрепа е първата крачка към безопасността. Свържете се с мен.