Георги Аспарухов, по-известен като Гунди, остава завинаги в сърцата на футболните фенове като една от най-емблематичните фигури в историята на българския футбол. Роден на 4 май 1943 г. в София, Гунди се превръща в символ на талант, чест и спортен дух, който трудно може да бъде забравен.
Началото на една звезда
Футболната кариера на Гунди започва в школата на Левски София, където бързо привлича вниманието с изключителната си техника и усет към гола. След кратък престой в Ботев (Пловдив), се завръща в Левски, където се превръща в икона на „сините“. С фланелката на Левски той изиграва 245 мача и отбелязва 150 гола – постижение, което и до днес вдъхновява поколения млади футболисти.
Националният отбор и международното признание
Гунди има 50 мача и 19 гола за националния отбор на България, като участва в три поредни световни първенства – Чили 1962, Англия 1966 и Мексико 1970. Той е не просто голмайстор, но и лидер на терена. Международни издания като „France Football“ и „Guerin Sportivo“ го включват в списъците си за най-добрите нападатели на Европа.
Трагичният край
На 30 юни 1971 г., на път за Враца за приятелски мач, Гунди и съотборникът му Никола Котков загиват в автомобилна катастрофа край прохода Витиня. Смъртта им шокира цяла България. Над 100 хиляди души изпращат Гунди в последния му път – не просто като футболист, а като истински национален герой.
Наследството на Гунди
И до днес името на Георги Аспарухов остава синоним на спортна етика, скромност и величие. Стадионът на Левски носи неговото име – „Георги Аспарухов“, а всяка година хиляди фенове полагат цветя пред паметника му. Гунди не е просто футболист от миналото – той е икона на българския спорт, вдъхновение за младите и пример за подражание.
Гунди и културата
Името му присъства в песни, книги, документални филми и художествени творби. Той е част от българската културна и спортна идентичност. Фразата „Никой не умира, докато живее в сърцата на другите“ напълно подхожда на Гунди.