Мислиш, че нещо не ти е наред с ума или че някой ти е направил нещо, защото преживяванията са твърде силни и странни. Ако това те плаши, важно е да знаеш едно – не си луд и има обяснение.
Слав Славов, доктор по психология
Много хора стигат до този въпрос след дълго търсене.
След симптоми, страхове, безсънни нощи и обикаляне по лекари.
И често мисълта, която ги плаши най-много, не е свързана с тялото, а с ума:
„Ами ако полудявам?“
„Ами ако нещо ми е направено?“
„Ами ако губя контрол?“
Тези мисли са изключително плашещи. Но е важно да го кажем ясно още в началото:
Не си луд.
И не ти е направено.
Откъде идват тези мисли
Когато човек изпитва:
- силна тревожност,
- паник атаки,
- странни телесни усещания,
- чувство за нереалност,
- натрапчиви мисли,
умът започва да търси обяснение.
А когато няма ясно и просто обяснение, се появяват най-страшните сценарии.
Мисли за полудяване или външно въздействие често се появяват, когато:
- тревожността е висока;
- контролът изглежда изгубен;
- усещанията са нови и непознати.
Защо страхът от „полудяване“ е толкова чест
Хората, които се страхуват, че ще полудеят, почти никога не полудяват.
Причината е проста:
- те наблюдават себе си;
- анализират мислите си;
- тревожат се от състоянието си.
Истинската загуба на реалност обикновено не идва със страх, че губиш контрол.
Тревожността обаче идва точно с такъв страх.
„Не ми е наред, значи нещо ми е направено“
Когато обяснение не се намира в медицината или психологията, някои хора започват да търсят друго.
Идеята, че „нещо ти е направено“, често:
- дава временно обяснение;
- намалява усещането за хаос;
- прехвърля отговорността навън.
Но проблемът е, че:
- страхът се засилва;
- усещането за безпомощност расте;
- тревожността става още по-силна.
Какво всъщност се случва
В повечето случаи става дума за претоварена нервна система.
Когато човек живее дълго време:
- в напрежение,
- в потиснати емоции,
- в постоянна отговорност,
- в страх и несигурност,
нервната система започва да реагира бурно.
Това може да доведе до:
- странни телесни усещания;
- натрапчиви мисли;
- чувство за откъснатост;
- силен страх от самия страх.
Всичко това е много неприятно, но обратимо.
Защо усещането е толкова реално
Тялото и умът работят заедно.
Когато нервната система е в режим „опасност“, тя:
- усилва усещанията;
- изостря вниманието;
- търси заплахи.
Така дори нормални телесни сигнали могат да се преживяват като нещо страшно и „ненормално“.
Това не е лудост.
Това е защитен механизъм, който е излязъл извън баланс.
„Ами ако никога не мине?“
Това е една от най-честите мисли.
Истината е, че:
- тревожността има вълни;
- състоянието може да се променя;
- нервната система е адаптивна.
С правилно разбиране и подкрепа, симптомите отслабват и отшумяват.
Как може да помогне психологът
Работата с психолог помага да:
- се разбере какво поддържа страха;
- се намали фокусът върху симптомите;
- се прекъсне порочният кръг на тревожността;
- се възстанови усещането за контрол.
Чрез психотерапевтични методи като регресия и регресивна терапия, хипноза и хипнотерапия, когнитивно-поведенческа терапия, работа с натрапчиви мисли, телесно ориентирани подходи и техники за регулиране на нервната система, страхът постепенно губи силата си.
Кога е важно да потърсиш помощ
Ако:
- страхът от полудяване или „направено“ не те оставя;
- мислите те изтощават;
- животът ти се свива;
- усещаш, че си в капан;
това е достатъчна причина да потърсиш професионална подкрепа.
Заключение
Мислите, че полудяваш или че нещо ти е направено, са част от тревожността, а не знак за реална опасност. Те са начинът, по който умът се опитва да обясни силно вътрешно напрежение. Когато това бъде разбрано и нервната система получи нужната подкрепа, страхът постепенно губи контрола си. Не си луд. Има обяснение. И има изход.
Често задавани въпроси
Нормално ли е да се страхувам, че полудявам?
Да. Страхът от полудяване е много често срещан при тревожност и паник атаки. Самият факт, че се страхуваш от това, е знак, че реална загуба на контрол няма.
Мислите ми изглеждат странни – това опасно ли е?
Не. Натрапчивите и плашещи мисли са често срещана реакция при висока тревожност. Те са неприятни, но не са опасни и не означават, че ще ги последваш.
Възможно ли е наистина „нещо да ми е направено“?
При тревожност умът често търси външно обяснение за вътрешното напрежение. Това дава временно успокоение, но всъщност поддържа страха. Най-често причината е претоварена нервна система, а не външно въздействие.
Как да разбера дали това е тревожност или психично заболяване?
При тревожност човек запазва критично мислене и осъзнава, че нещо не е наред с преживяванията му. При сериозни психични разстройства обикновено липсва такова съмнение и страх.
Може ли тревожността да създаде усещане за нереалност?
Да. Усещания като дереализация и деперсонализация са чести при тревожност. Те са защитна реакция на нервната система и не са опасни.
Как може да помогне психологът в такова състояние?
Психологът помага да се разбере какво поддържа страха и как работи тревожността. Чрез психотерапевтични методи постепенно се намалява напрежението и се възстановява усещането за стабилност и контрол.
Ще отмине ли това състояние?
В повечето случаи да. Когато тревожността бъде разбрана и се работи с нея по подходящ начин, симптомите отслабват и човек постепенно си връща спокойствието.