Умствената изостаналост (сега по-често наричана интелектуални затруднения или интелектуална недостатъчност) е неврологично разстройство, което се характеризира със значително по-нисък от средния интелектуален коефициент (IQ) и затруднения в адаптивното поведение. Това състояние обикновено се проявява в детството и засяга способността на човека да се справя с ежедневни дейности, като комуникация, самостоятелност и социално взаимодействие.
Степени на интелектуални затруднения
Според IQ и адаптивното функциониране, умствената изостаналост се разделя на няколко нива:
- Лека (IQ 50–70) – Хората могат да се учат и да развиват умения за самостоятелен живот, но може да имат нужда от подкрепа.
- Умерена (IQ 35–49) – Изисква значителна подкрепа в ежедневието, но с подходящо обучение могат да извършват основни задачи.
- Тежка (IQ 20–34) – Сериозни ограничения в комуникацията и самостоятелността, изисква постоянна грижа.
- Дълбока (IQ под 20) – Минимални възможности за комуникация и самостоятелност, нуждаят се от денонощни грижи.
Причини
Умствената изостаналост може да бъде причинена от различни фактори, включително:
- Генетични заболявания (напр. синдром на Даун, синдром на Рет, синдром на X-чупливата хромозома)
- Проблеми при бременността и раждането (инфекции, недохранване, хипоксия)
- Увреждания на мозъка (травми, тежки инфекции, излагане на токсини като олово)
- Социални и екологични фактори (липса на стимулация в детството, крайна бедност, недохранване)
Диагностика и подкрепа
Диагностиката включва IQ тестове, оценка на адаптивното поведение и медицински изследвания за установяване на възможните причини. Подходящите интервенции включват:
- Специално образование
- Терапия (логопедична, поведенческа, трудова)
- Медицинска помощ (ако има съпътстващи заболявания)
- Семейна и социална подкрепа