Психодиагностиката на психичните процеси, личността и поведението на боледуване е важна област в клиничната психология, която се занимава с оценката на психичните характеристики, личностните особености и начините, по които човек възприема и реагира на болестта.
1. Психодиагностика на психичните процеси
Психичните процеси включват познавателни (възприятие, внимание, памет, мислене, въображение), емоционални и волеви процеси. За тяхната диагностика се използват:
- Тестове за внимание и памет (например пробата на Векслер, тестът на Бентън);
- Проективни методи (Роршахов тест, ТАТ);
- Стандартизирани въпросници (MMPI, Cattell 16PF);
- Невропсихологични методи за оценка на когнитивните функции.
2. Психодиагностика на личността
Личността е сложна структура, която включва темперамент, характер, мотивация и емоционална стабилност. Основните методи за оценка са:
- Личностни въпросници (MMPI-2, Eysenck Personality Questionnaire, Big Five Inventory);
- Проективни тестове (рисунков тест „Къща-дърво-човек“, тест на Сонди);
- Интервюта и клинични беседи за оценка на психопатологията и личностните особености.
3. Психодиагностика на поведението на боледуване
Това е процесът на възприемане, справяне и реакция на индивида спрямо болестта. Включва:
- Изследване на типа поведение при болест (избягващо, хипохондрично, агресивно);
- Методи за оценка на стреса и копинг стратегиите (CISS – Coping Inventory for Stressful Situations);
- Изследване на психосоматични реакции (въпросници за соматични оплаквания, наблюдение, клинично интервю);
- Скали за депресия и тревожност (Beck Depression Inventory, Hamilton Anxiety Scale).
Приложение на психодиагностиката
Тази диагностика се използва в клиничната практика за:
- Разграничаване на психични разстройства;
- Оценка на личностни черти и склонност към психосоматични заболявания;
- Разбиране на мотивацията и нагласите към лечението;
- Подобряване на терапевтичните интервенции и психосоциалната подкрепа.