Слав Славов, доктор по психология и съдебен психолог
Психически тормоз в армията е тема, която изисква внимателна преценка. Важно е да се разграничават нормалната военна взискателност, служебният конфликт и преживяването за натиск. Някои ситуации могат да доведат и до сериозни психологически последици.
В публично достъпни съдебни актове и други онлайн източници се срещат сведения и твърдения за психически натиск, тормоз, обиди и конфликтни отношения във военна среда. Това показва, че проблемът има реални практически измерения.
Самото твърдение за психически тормоз в армията обаче не означава, че такъв е установен. Военната служба предполага йерархия, дисциплина, контрол и висока взискателност. Конкретните факти и обстоятелства се проверяват от компетентните органи по приложимия законов и служебен ред.
В тази статия ще разгледаме разликата между служебен конфликт и психически тормоз. Ще обърнем внимание и на възможните психологически последици за военнослужещия. Психологическата оценка може да изследва психичното състояние и последиците, но не замества правната преценка.
Психически тормоз в армията: служебен конфликт или по-сериозен проблем
Не всеки тежък разговор, конфликт или строго служебно изискване означава психически тормоз в армията. Военната служба по своята същност предполага йерархия, дисциплина, контрол и висока взискателност. Именно тези особености понякога правят границата между нормалното служебно напрежение и психологически значимия проблем трудна за преценка.
По-различна картина може да има при твърдения за продължително унизително отношение, заплахи, обиди или натиск, който вече се отразява на човека. Но и тогава личното усещане за тормоз не е достатъчно за категоричен извод.
Когато служебният конфликт има психологически последици
Продължителното напрежение във военно формирование може да остави отражение извън конкретната ситуация. Понякога то променя начина, по който военнослужещият преживява службата, отношенията с колегите или собствената си професионална устойчивост.
Тук прибързаните заключения са особено рискови. Сходни преживявания могат да имат различен произход и различно психологическо значение. Затова професионалната оценка не се свежда до списък от симптоми или до еднократен конфликт. Тя изисква преценка на конкретния случай и не замества правната оценка на фактите.
Психически тормоз в армията и спецификата на военната среда
Темата за психически тормоз в армията трябва да се разглежда с оглед на особеностите на военната служба. Тя предполага йерархия, войскови ред, дисциплина и изпълнение на законно отдадените заповеди и разпореждания.
Строгата взискателност сама по себе си не означава тормоз. Командирите и началниците имат отговорност да поддържат войсковия ред и да изискват изпълнение на служебните задължения. Уставът обаче поставя и ясни граници. Заповедите и разпорежданията не могат да накърняват личното достойнство на военнослужещите.
Правилата на военната професионална етика са още по-конкретни. Те изискват уважение във взаимоотношенията и недопускане на словесен, психически, физически или сексуален тормоз, заплашване и малтретиране. От командирите се изисква също да зачитат честта и достойнството на подчинените си и да не допускат грубости.
Войскови ред, чест и достойнство
Тези отношения имат значение и от правна гледна точка. Глава тринадесета от Наказателния кодекс урежда военните престъпления. Сред тях са престъпления против подчинеността и военната чест, както и длъжностни престъпления.
Самото понятие „психически тормоз“ обаче не означава автоматично наличие на военно престъпление. В зависимост от конкретните факти правно значение могат да имат различни действия и обстоятелства. Наказателният кодекс например урежда обидата или клеветата в определени отношения между военнослужещи. Предвидени са и състави, свързани със злоупотреба със служебно положение или превишаване на властта.
Затова нито преживяното напрежение, нито твърдението за тормоз са достатъчни сами по себе си за правен извод. Фактите и евентуалната отговорност се установяват от компетентните органи по предвидения ред.
Психологическата задача е различна. При наличие на данни за неблагоприятни последици може да бъде оценено психичното състояние на конкретния човек. Психологическата оценка не замества правната преценка.
Какво показват публично достъпните съдебни актове
Темата за психически тормоз в армията присъства и в публично достъпната съдебна практика. В съдебни актове се срещат твърдения за психически тормоз и служебен натиск, както и конфликти между военнослужещи, преминали през служебни проверки, дисциплинарни производства и съдебен контрол.
Показателно е Решение № 219 от 9 февруари 2026 г. на Административен съд – Ямбол. Делото разглежда конфликт между военнослужещи след извършена служебна проверка и наложено дисциплинарно наказание. Съдът прилага действащите правила на военната професионална етика, включително забраната за словесен, психически и физически тормоз. В конкретния случай установеното нарушение е свързано със словесен тормоз и отправени обиди.
В друг публично достъпен съдебен акт военнослужеща описва действия на командир като психически тормоз и подава сигнал до Военна полиция. Случаят показва, че подобни твърдения реално достигат до институционални проверки и съдебни производства. Той едновременно показва и значението на разграничението между твърдение за тормоз и установени по съответния ред факти.
Публичната съдебна практика показва, че конфликтите във военната среда могат да поставят едновременно служебни, правни и психологически въпроси. Именно затова конкретните обстоятелства имат решаващо значение и не могат да бъдат заменени с предварителни етикети.
Как се подхожда при твърдение за психически тормоз в армията
При твърдение за психически тормоз в армията прибързаното поставяне на етикети рядко помага. Военната среда има установен служебен ред, чрез който могат да бъдат поставяни въпроси за действия, отношения и евентуални нарушения.
Уставът за войсковата служба предвижда възможности за подаване и разглеждане на рапорти, сигнали и жалби. Това е важно разграничение. Възникналите проблеми във военно формирование следва да бъдат разглеждани чрез предвидените служебни и институционални механизми.
Правната и психологическата оценка имат различни задачи
Един конфликт може да бъде разглеждан от различни професионални гледни точки. Служебната проверка има една функция, правната преценка – друга, а психологическата оценка – трета.
Когато военнослужещ съобщава за продължителен натиск и психологически последици, професионалната оценка може да има значение за изясняване на психичното му състояние. Тя обаче не установява сама по себе си нарушение, престъпление или отговорност.
Затова е важно да не се смесват личното преживяване, психологическите последици и правно установените факти. Всеки от тези въпроси има свое място и се разглежда по съответния ред.
Заключение
Психически тормоз в армията е реална тема с професионални, служебни и психологически измерения. Тя не може да бъде сведена нито до обикновен служебен конфликт, нито до субективно усещане за несправедливост. Военната служба изисква дисциплина, йерархия и висока взискателност, но същевременно предполага зачитане на честта, достойнството и установените правила във взаимоотношенията.
Когато продължителният натиск се отразява върху психичното състояние и функционирането на военнослужещия, случаят придобива и ясно психологическо значение. Именно тук професионалната оценка има своята роля – да изясни психичното състояние и наличните психологически последици.
Правната квалификация и отговорността се определят по установения ред от компетентните органи. Психологическата оценка има самостоятелна професионална стойност, но не замества правната преценка.
Често задавани въпроси
Какво означава психически тормоз в армията?
Психически тормоз в армията се свързва с поведение и отношения, които могат да имат неблагоприятно психологическо отражение върху военнослужещия. В практиката темата може да включва продължителен натиск, унизително отношение, заплахи, обиди или други форми на неблагоприятно въздействие.
Всяка строга заповед или критика ли е психически тормоз?
Не. Военната служба предполага дисциплина, йерархия, контрол и висока взискателност. Строгите служебни изисквания и професионалната критика са част от спецификата на военната среда.
Може ли служебният конфликт да има психологически последици?
Да. Продължителното напрежение и конфликтните отношения могат да се отразят върху психичното състояние, поведението и професионалното функциониране на военнослужещия.
Как се установява психически тормоз във военно формирование?
Фактите и обстоятелствата се изясняват по предвидения служебен и правен ред. При данни за психологически последици професионалната психологическа оценка може да изясни психичното състояние на конкретния човек.
Каква е ролята на психологическата оценка?
Психологическата оценка изследва психичното състояние и наличните психологически последици. Тя дава професионална основа за разбиране на психологическото измерение на конкретния случай.
Ако темата ви засяга лично и имате нужда от професионална психологическа оценка или консултация, запазете час сега.