Мартениците имат древен произход, свързан с тракийските, римските и славянските традиции, но най-често се свързват с прабългарите. Те са част от българския фолклор и се връзват на 1 март като символ на здраве, щастие и късмет.
Исторически корени:
- Тракийски произход – Траките почитали боговете на природата и плодородието, а мартениците можело да бъдат част от обреди за настъпващата пролет.
- Римска връзка – В Древен Рим началото на март било празник на бог Марс, който бил символ не само на войната, но и на пролетта и новия живот.
- Славянска традиция – Славяните почитали пролетните обреди и вярвали, че червеното и бялото имат защитни сили срещу злите духове.
- Прабългарски произход – Легендата разказва, че хан Аспарух изпратил съобщение на сестра си с бял конец, опетнен с кръв, като символ на победата и свободата.
Символика:
- Бялото – символизира чистота, щастие и дълголетие.
- Червеното – знак за здраве, живот и сила.
- Двойката цветове – балансът между мъжкото и женското начало, слънцето и снегът, живота и смъртта.
Днес мартениците са важна част от българските традиции и се носят до появата на първото цъфнало дърво или първата прелетна птица, след което се връзват на клонче за късмет.