Слав Славов, доктор по психология
Поява на съзнание при децата е сложен процес. Той не може да се обясни само с една възраст или с един отделен признак. В тази статия ще разглеждаме съзнанието като по-организирана форма на преживяване, при която детето постепенно започва да свързва усещане, внимание, памет, действие и очакване.
В началото детската психика е силно зависима от средата. Детето възприема света чрез тялото, сетивата, движението, гласа на възрастния и близостта. Постепенно тези преживявания започват да оставят следи. Те се подреждат и стават основа за по-устойчиво възприемане на света.
Затова поява на съзнание не трябва да се разбира като внезапно „включване“. По-точно е да говорим за постепенен преход. Детето преминава от отделни реакции към по-цялостно преживяване. По-късно този процес се надгражда чрез езика, мисленето, паметта, социалния опит и самосъзнанието.
В тази статия ще разгледаме как се оформя този процес през детството. Ще проследим ранните реакции, развитието на психичните качества, ролята на средата и връзката между мозъчното съзряване, висшата нервна дейност и класическите психологически теории.
Какво означава поява на съзнание при детето
Поява на съзнание означава, че преживяването на детето постепенно става по-организирано. В началото то реагира главно на телесни и сетивни промени. По-късно започва да разпознава повторения, да задържа внимание и да очаква познати действия.
Това развитие не е само биологичен процес. То зависи и от средата. Детето се развива чрез контакт с хора, предмети, звуци, движения и повторящи се ситуации. Възрастният не просто се грижи за него. Той участва в организацията на средата, в която детето започва да изгражда важни психични качества.
Съзнанието може да се разглежда чрез няколко основни възможности:
- възприемане на външни и вътрешни дразнители;
- насочване и задържане на внимание;
- запазване на следа от преживяното;
- разпознаване на повторения;
- очакване на следващо събитие;
- постепенно организиране на поведението.
Тези възможности не се появяват наведнъж. Те се развиват в различни периоди. Затова е по-точно да говорим не за един момент на поява, а за последователно изграждане. Всяка нова способност променя начина, по който детето преживява тялото си, хората и света.
В този смисъл поява на съзнание е част от по-широкото развитие на детската психика. Тя започва с най-ранните форми на възприемане и постепенно се разширява. По-късно в този процес се включват речта, мисленето, паметта, социалното разбиране и самосъзнанието.
Така съзнанието не е отделено от развитието. То се оформя чрез него. Колкото повече детето може да възприема, помни, сравнява и очаква, толкова по-сложно става неговото преживяване на света.
Поява на съзнание и развитие на детската психика
Поява на съзнание при детето не е изолиран акт. Тя е свързана с цялостното развитие на детската психика. В различните възрасти се появяват нови качества. Те променят начина, по който детето възприема света, хората и постепенно — себе си.
Ранни реакции и първа година
В най-ранния период водещи са телесните и сетивните реакции. Детето реагира на звук, светлина, допир, глад, болка и близост. Тези реакции още не са зряло съзнание. Те са начална основа, върху която по-късно се изгражда по-организирано преживяване.
През първата година сетивното възприемане се усложнява. Детето постепенно задържа поглед, проследява движение и реагира на познати гласове. С времето започва да разпознава хората, които се грижат за него. Появяват се и първи паметови следи.
В този период постепенно се оформя по-ясна връзка между минал опит, настоящо възприятие и очакване. Детето не само реагира. То започва да разпознава ситуации. Започва и да очаква какво може да последва.
Език, предмети и мислене
През втората и третата година настъпва важна промяна. Детето опознава предметите по-активно. То ги докосва, мести, сравнява и използва. Светът вече не е само поток от усещания. Той постепенно се превръща в по-подредена среда от предмети, действия и значения.
Езикът има особено значение. Чрез думите детето започва да назовава хора, предмети, действия и състояния. Това променя преживяването. Когато нещо може да бъде назовано, то по-лесно се отделя като предмет, действие или състояние.
Предучилищна и училищна възраст
В предучилищна възраст преживяването на света се разширява. Детето вече участва в игри, правила и отношения с други деца. То започва да съобразява поведението си с групата. Появяват се по-сложни форми на памет, въображение и мислене.
В училищна възраст мисленето става по-подредено. Детето започва да разбира по-сложни връзки. То може да сравнява, да обяснява, да прави изводи и да следва правила. Съзнанието вече се проявява не само чрез преживяване, а и чрез по-устойчива мисловна организация.
Начало и надграждане на съзнанието
Затова е важно да разграничим началото от надграждането. Поява на съзнание започва с ранното организиране на преживяването. По-късно върху него се изграждат език, памет, мислене, социално разбиране и самосъзнание.
Този процес няма една точна граница. Всяка възраст добавя ново качество. Така детето постепенно преминава от първични реакции към по-зряло разбиране на света, другите хора и по-късно — на себе си.
Какво не трябва да бъркаме с поява на съзнание
Поява на съзнание не е същото като всяка промяна в поведението на детето. Не всяка реакция, дума или ново умение означава, че съзнанието вече е оформено. По-точно е да разглеждаме тези прояви като части от по-широк процес.
Първо, не трябва да бъркаме съзнанието с рефлексите. Плачът, сукането, движението при допир и реакцията към силен звук са важни прояви. Те показват, че нервната система реагира и се развива. Но сами по себе си не доказват зряло съзнателно преживяване.
Второ, поява на съзнание не е същото като реч. Езикът е огромна стъпка в развитието. Чрез него детето започва да назовава хора, предмети, действия и състояния. Но речта не създава съзнанието от нищото. Тя по-скоро го разширява и прави преживяването по-ясно организирано.
Трето, съзнанието не трябва да се смесва със самосъзнанието. Детето може да възприема, помни, очаква и реагира целенасочено, преди да има ясно усещане за себе си като отделна личност. Самосъзнанието е по-късен и по-сложен етап. То надгражда ранното преживяване, но не е неговото начало.
Същото важи и за по-сложното социално разбиране. Способността детето да разбира другите хора, техните намерения, правила и очаквания се развива постепенно. Тя е важна част от детското развитие, но не трябва да се приема като първична поява на съзнание.
Не бива да смесваме съзнанието и с моралното мислене. Разбирането за добро, лошо, правилно и неправилно се оформя по-късно. Разгърнатото морално мислене изисква език, социален опит, памет, сравнение и способност за преценка.
Затова е важно да се направи ясно разграничение. Поява на съзнание е началото на по-организираното преживяване. Речта, самосъзнанието, социалното разбиране и моралната преценка са по-късни надграждания. Те не отменят ранните форми на съзнание, а показват как то постепенно се усложнява.
Висша нервна дейност, мозъчно съзряване и синаптично подрязване
Поява на съзнание не може да се обясни само с един мозъчен механизъм. Тя е свързана с цялостното съзряване на нервната система. За да има по-организирано преживяване, детето постепенно развива възприятие, внимание, памет, учене, реч и регулиране на поведението.
Ролята на висшата нервна дейност
Под висша нервна дейност тук разбираме сложната работа на нервната система, чрез която детето приема, обработва и свързва информация. Благодарение на нея детето не само реагира на дразнители. То започва да разпознава повторения, да очаква познати събития и да променя поведението си според опита.
Мозъчното развитие протича постепенно. В началото се изграждат по-основни връзки, свързани със сетивата, движението и емоционалната реакция. По-късно върху тях се надграждат по-сложни възможности. Такива са речта, мисленето, социалното разбиране, саморегулацията и по-късно — планирането.
Възрастови ориентири в развитието
Възрастовите ориентири тук са общи. При различните деца темпът може да бъде различен. Все пак през първата година най-видими са промените в сетивното възприемане, вниманието, емоционалната реакция и ранната памет.
През втората и третата година се засилват речта, предметното действие и разбирането на прости връзки. В предучилищна възраст се развиват въображението, играта, правилата и по-сложните форми на мислене. В училищна възраст детето все по-добре сравнява, обяснява, прави изводи и регулира поведението си според задачата и средата.
Какво е синаптично подрязване
В ранното детство мозъкът създава много нервни връзки. Част от тях се укрепват чрез повторение, грижа, движение, игра, реч и взаимодействие с възрастните. Други връзки постепенно отслабват. Този процес се нарича синаптично подрязване.
Синаптичното подрязване не трябва да се разбира като загуба в отрицателен смисъл. То е част от прецизирането на мозъчната работа. Чрез него нервната система става по-ефективна. По-често използваните връзки се укрепват, а по-слабо използваните постепенно губят значение.
Как това се свързва със съзнанието
Това не означава, че синаптичното подрязване „създава“ съзнанието. По-точно е да се каже, че то участва в съзряването на условията, при които съзнателното преживяване става по-подредено. Детето започва по-добре да свързва усещания, памет, очакване, действие и значение.
Затова мозъчното развитие трябва да се разглежда заедно със средата. Грижата, езикът, играта, повторението и сигурната връзка с възрастния влияят върху начина, по който детето използва своите възможности. Нервната система съзрява биологично, но се организира и чрез опита.
В този смисъл поява на съзнание е свързана както с мозъчното съзряване, така и с преживяванията на детето. Съзнанието не се появява като готова функция. То постепенно се оформя чрез връзката между нервната система, тялото, средата, паметта, речта и социалния опит.
Психологически теории за поява на съзнание
Поява на съзнание може да се разглежда през различни психологически теории. Те не дават един и същ отговор. Не посочват и точен момент, в който съзнанието се появява. По-скоро помагат да разберем как детското преживяване постепенно се организира чрез тяло, грижа, действие, език и мислене.
Телесното преживяване и ранната грижа
Психоаналитичната традиция обръща внимание на ранните телесни преживявания. Според Зигмунд Фройд, в началото на живота храненето, допирът, успокояването и телесният комфорт имат голямо значение. Детето преживява света първо през тялото и през отговора на своите основни нужди.
Тази гледна точка не трябва да се приема като пряко обяснение на съзнанието. По-скоро тя показва, че ранното преживяване не е само мисловен процес. То започва като телесно, емоционално и сетивно отношение към средата.
Фройдовата теория за психосексуалното развитие поставя оралния стадий в началото на живота. Тя свързва ранното удоволствие, нуждите и зависимостта от грижата на възрастния.
Сигурност, доверие и предвидимост
Ерик Ериксън разглежда ранното развитие през връзката между детето и средата. В първия етап от неговата теория основна тема е доверието. Когато грижата е достатъчно постоянна, детето започва да преживява света като по-предвидим и сигурен.
Това е важно за разбирането на поява на съзнание, защото преживяването не се организира само чрез сетивата. То се оформя и чрез повторяемостта на отношенията. Ако детето получава грижа, успокоение и отговор на нуждите си, средата постепенно става по-разпознаваема.
Ериксън не говори за съзнанието като отделен момент. Той показва как ранната връзка със средата влияе върху начина, по който детето преживява сигурност, доверие и очакване.
Действие, предмети и мислене
Жан Пиаже дава особено полезна рамка за ранното познание. В сензомоторния период детето опознава света чрез движение, сетива и действие с предметите. То не започва с готови понятия. Първо действа, пробва, повтаря и постепенно открива връзки.
Тази гледна точка е важна, защото показва как преживяването се превръща в по-организирано разбиране. Детето започва да свързва действие и резултат. По-късно се появяват символна игра, мисловни образи и език.
При Пиаже развитието на мисленето не започва от абстрактни идеи. То започва от действието. Детето разбира света, като го докосва, мести, търси, сравнява и използва.
Какво обединява тези гледни точки
Трите подхода не трябва да се смесват. Фройд подчертава телесното преживяване и ранната грижа. Ериксън поставя акцент върху доверието и сигурността. Пиаже проследява как действието и сетивният опит постепенно водят до мислене.
Общото между тях е, че поява на съзнание не се разбира като внезапно събитие. Тя се свързва с развитие. Детето постепенно изгражда връзка между тяло, среда, преживяване, памет, действие и значение.
Затова съзнанието не може да се обясни само с един фактор. То се оформя чрез съчетанието между биологично съзряване, грижа, опит, език и социална среда.
Заключение
Поява на съзнание при децата не е еднократен момент, а постепенен процес. Тя започва с ранни телесни и сетивни реакции. Постепенно преживяването става по-организирано чрез внимание, памет, език, мислене и социален опит.
Важно е да разграничаваме ранното съзнателно преживяване от по-късните форми на самосъзнание, морална преценка и абстрактно мислене. Те не са началото на съзнанието, а негово надграждане.
Затова поява на съзнание трябва да се разбира като развитие на цялостната детска психика. Този процес зависи едновременно от мозъчното съзряване, средата, грижата и опита, който детето натрупва във времето.
Често задавани въпроси
Има ли точна възраст за поява на съзнание?
Не. Поява на съзнание не настъпва в един ден или месец. Тя се развива постепенно, докато детето започва да свързва усещания, памет, внимание и очакване.
Може ли бебето да има преживяване, без да може да говори?
Да. Речта не е условие за преживяване. Детето може да усеща, разпознава и очаква, преди да може да назовава това с думи.
Паметта доказва ли наличие на съзнание?
Не сама по себе си. Паметта е важна част от процеса, но съзнанието включва и внимание, възприятие, ориентация и връзка с настоящия момент.
Защо реакцията не е същото като съзнание?
Защото реакцията може да бъде автоматична. Съзнанието предполага по-организирано преживяване, при което детето не само отговаря на стимул, а започва да свързва опит и очакване.
Каква е разликата между съзнание и самосъзнание?
Съзнанието е преживяване на света. Самосъзнанието е по-късна способност детето да разпознава себе си като отделна личност.
Как родителят участва в този процес?
Чрез грижа, повторяемост, говор, игра и спокойна среда. Родителят не „създава“ съзнанието, но помага на детето да подрежда преживяванията си.