Слав Славов, доктор по психология
Поява на съзнание при децата е сложен процес. Той не може да се обясни само с една възраст или с един отделен признак. В тази статия ще разглеждаме съзнанието като по-организирана форма на преживяване, при която детето постепенно започва да свързва усещане, внимание, памет, действие и очакване.
В началото детската психика е силно зависима от средата. Детето възприема света чрез тялото, сетивата, движението, гласа на възрастния и близостта. Постепенно тези преживявания започват да оставят следи. Те се подреждат и стават основа за по-устойчиво възприемане на света.
Затова поява на съзнание не трябва да се разбира като внезапно „включване“. По-точно е да говорим за постепенен преход. Детето преминава от отделни реакции към по-цялостно преживяване. По-късно този процес се надгражда чрез езика, мисленето, паметта, социалния опит и самосъзнанието.
В тази статия ще разгледаме как се оформя този процес през детството. Ще проследим ранните реакции, развитието на психичните качества, ролята на средата и връзката между мозъчното съзряване, висшата нервна дейност и класическите психологически теории.
Какво означава поява на съзнание при детето
Поява на съзнание означава, че преживяването на детето постепенно става по-организирано. В началото то реагира главно на телесни и сетивни промени. По-късно започва да разпознава повторения, да задържа внимание и да очаква познати действия.
Това развитие не е само биологичен процес. То зависи и от средата. Детето се развива чрез контакт с хора, предмети, звуци, движения и повторящи се ситуации. Възрастният не просто се грижи за него. Той участва в организацията на средата, в която детето започва да изгражда важни психични качества.
Съзнанието може да се разглежда чрез няколко основни възможности:
- възприемане на външни и вътрешни дразнители;
- насочване и задържане на внимание;
- запазване на следа от преживяното;
- разпознаване на повторения;
- очакване на следващо събитие;
- постепенно организиране на поведението.
Тези възможности не се появяват наведнъж. Те се развиват в различни периоди. Затова е по-точно да говорим не за един момент на поява, а за последователно изграждане. Всяка нова способност променя начина, по който детето преживява тялото си, хората и света.
В този смисъл поява на съзнание е част от по-широкото развитие на детската психика. Тя започва с най-ранните форми на възприемане и постепенно се разширява. По-късно в този процес се включват речта, мисленето, паметта, социалното разбиране и самосъзнанието.
Така съзнанието не е отделено от развитието. То се оформя чрез него. Колкото повече детето може да възприема, помни, сравнява и очаква, толкова по-сложно става неговото преживяване на света.
Поява на съзнание и развитие на детската психика
Поява на съзнание при детето не е изолиран акт. Тя е свързана с цялостното развитие на детската психика. В различните възрасти се появяват нови качества. Те променят начина, по който детето възприема света, хората и постепенно — себе си.
Ранни реакции и първа година
В най-ранния период водещи са телесните и сетивните реакции. Детето реагира на звук, светлина, допир, глад, болка и близост. Тези реакции още не са зряло съзнание. Те са начална основа, върху която по-късно се изгражда по-организирано преживяване.
През първата година сетивното възприемане се усложнява. Детето постепенно задържа поглед, проследява движение и реагира на познати гласове. С времето започва да разпознава хората, които се грижат за него. Появяват се и първи паметови следи.
В този период постепенно се оформя по-ясна връзка между минал опит, настоящо възприятие и очакване. Детето не само реагира. То започва да разпознава ситуации. Започва и да очаква какво може да последва.
Език, предмети и мислене
През втората и третата година настъпва важна промяна. Детето опознава предметите по-активно. То ги докосва, мести, сравнява и използва. Светът вече не е само поток от усещания. Той постепенно се превръща в по-подредена среда от предмети, действия и значения.
Езикът има особено значение. Чрез думите детето започва да назовава хора, предмети, действия и състояния. Това променя преживяването. Когато нещо може да бъде назовано, то по-лесно се отделя като предмет, действие или състояние.
Предучилищна и училищна възраст
В предучилищна възраст преживяването на света се разширява. Детето вече участва в игри, правила и отношения с други деца. То започва да съобразява поведението си с групата. Появяват се по-сложни форми на памет, въображение и мислене.
В училищна възраст мисленето става по-подредено. Детето започва да разбира по-сложни връзки. То може да сравнява, да обяснява, да прави изводи и да следва правила. Съзнанието вече се проявява не само чрез преживяване, а и чрез по-устойчива мисловна организация.
Начало и надграждане на съзнанието
Затова е важно да разграничим началото от надграждането. Поява на съзнание започва с ранното организиране на преживяването. По-късно върху него се изграждат език, памет, мислене, социално разбиране и самосъзнание.
Този процес няма една точна граница. Всяка възраст добавя ново качество. Така детето постепенно преминава от първични реакции към по-зряло разбиране на света, другите хора и по-късно — на себе си.
Какво не трябва да бъркаме с поява на съзнание
Поява на съзнание не е същото като всяка промяна в поведението на детето. Не всяка реакция, дума или ново умение означава, че съзнанието вече е оформено. По-точно е да разглеждаме тези прояви като части от по-широк процес.
Първо, не трябва да бъркаме съзнанието с рефлексите. Плачът, сукането, движението при допир и реакцията към силен звук са важни прояви. Те показват, че нервната система реагира и се развива. Но сами по себе си не доказват зряло съзнателно преживяване.
Второ, поява на съзнание не е същото като реч. Езикът е огромна стъпка в развитието. Чрез него детето започва да назовава хора, предмети, действия и състояния. Но речта не създава съзнанието от нищото. Тя по-скоро го разширява и прави преживяването по-ясно организирано.
Трето, съзнанието не трябва да се смесва със самосъзнанието. Детето може да възприема, помни, очаква и реагира целенасочено, преди да има ясно усещане за себе си като отделна личност. Самосъзнанието е по-късен и по-сложен етап. То надгражда ранното преживяване, но не е неговото начало.
Същото важи и за по-сложното социално разбиране. Способността детето да разбира другите хора, техните намерения, правила и очаквания се развива постепенно. Тя е важна част от детското развитие, но не трябва да се приема като първична поява на съзнание.
Не бива да смесваме съзнанието и с моралното мислене. Разбирането за добро, лошо, правилно и неправилно се оформя по-късно. Разгърнатото морално мислене изисква език, социален опит, памет, сравнение и способност за преценка.
Затова е важно да се направи ясно разграничение. Поява на съзнание е началото на по-организираното преживяване. Речта, самосъзнанието, социалното разбиране и моралната преценка са по-късни надграждания. Те не отменят ранните форми на съзнание, а показват как то постепенно се усложнява.
Висша нервна дейност, мозъчно съзряване и синаптично подрязване
Поява на съзнание не може да се обясни само с един мозъчен механизъм. Тя е свързана с цялостното съзряване на нервната система. За да има по-организирано преживяване, детето постепенно развива възприятие, внимание, памет, учене, реч и регулиране на поведението.
Ролята на висшата нервна дейност
Под висша нервна дейност тук разбираме сложната работа на нервната система, чрез която детето приема, обработва и свързва информация. Благодарение на нея детето не само реагира на дразнители. То започва да разпознава повторения, да очаква познати събития и да променя поведението си според опита.
Мозъчното развитие протича постепенно. В началото се изграждат по-основни връзки, свързани със сетивата, движението и емоционалната реакция. По-късно върху тях се надграждат по-сложни възможности. Такива са речта, мисленето, социалното разбиране, саморегулацията и по-късно — планирането.
Възрастови ориентири в развитието
Възрастовите ориентири тук са общи. При различните деца темпът може да бъде различен. Все пак през първата година най-видими са промените в сетивното възприемане, вниманието, емоционалната реакция и ранната памет.
През втората и третата година се засилват речта, предметното действие и разбирането на прости връзки. В предучилищна възраст се развиват въображението, играта, правилата и по-сложните форми на мислене. В училищна възраст детето все по-добре сравнява, обяснява, прави изводи и регулира поведението си според задачата и средата.
Какво е синаптично подрязване
В ранното детство мозъкът създава много нервни връзки. Част от тях се укрепват чрез повторение, грижа, движение, игра, реч и взаимодействие с възрастните. Други връзки постепенно отслабват. Този процес се нарича синаптично подрязване.
Синаптичното подрязване не трябва да се разбира като загуба в отрицателен смисъл. То е част от прецизирането на мозъчната работа. Чрез него нервната система става по-ефективна. По-често използваните връзки се укрепват, а по-слабо използваните постепенно губят значение.
Как това се свързва със съзнанието
Това не означава, че синаптичното подрязване „създава“ съзнанието. По-точно е да се каже, че то участва в съзряването на условията, при които съзнателното преживяване става по-подредено. Детето започва по-добре да свързва усещания, памет, очакване, действие и значение.
Затова мозъчното развитие трябва да се разглежда заедно със средата. Грижата, езикът, играта, повторението и сигурната връзка с възрастния влияят върху начина, по който детето използва своите възможности. Нервната система съзрява биологично, но се организира и чрез опита.
В този смисъл поява на съзнание е свързана както с мозъчното съзряване, така и с преживяванията на детето. Съзнанието не се появява като готова функция. То постепенно се оформя чрез връзката между нервната система, тялото, средата, паметта, речта и социалния опит.
Психологически теории за поява на съзнание
Поява на съзнание може да се разглежда през различни психологически теории. Те не дават един и същ отговор. Не посочват и точен момент, в който съзнанието се появява. По-скоро помагат да разберем как детското преживяване постепенно се организира чрез тяло, грижа, действие, език и мислене.
Телесното преживяване и ранната грижа
Психоаналитичната традиция обръща внимание на ранните телесни преживявания. Според Зигмунд Фройд, в началото на живота храненето, допирът, успокояването и телесният комфорт имат голямо значение. Детето преживява света първо през тялото и през отговора на своите основни нужди.
Тази гледна точка не трябва да се приема като пряко обяснение на съзнанието. По-скоро тя показва, че ранното преживяване не е само мисловен процес. То започва като телесно, емоционално и сетивно отношение към средата.
Фройдовата теория за психосексуалното развитие поставя оралния стадий в началото на живота. Тя свързва ранното удоволствие, нуждите и зависимостта от грижата на възрастния.
Сигурност, доверие и предвидимост
Ерик Ериксън разглежда ранното развитие през връзката между детето и средата. В първия етап от неговата теория основна тема е доверието. Когато грижата е достатъчно постоянна, детето започва да преживява света като по-предвидим и сигурен.
Това е важно за разбирането на поява на съзнание, защото преживяването не се организира само чрез сетивата. То се оформя и чрез повторяемостта на отношенията. Ако детето получава грижа, успокоение и отговор на нуждите си, средата постепенно става по-разпознаваема.
Ериксън не говори за съзнанието като отделен момент. Той показва как ранната връзка със средата влияе върху начина, по който детето преживява сигурност, доверие и очакване.
Действие, предмети и мислене
Жан Пиаже дава особено полезна рамка за ранното познание. В сензомоторния период детето опознава света чрез движение, сетива и действие с предметите. То не започва с готови понятия. Първо действа, пробва, повтаря и постепенно открива връзки.
Тази гледна точка е важна, защото показва как преживяването се превръща в по-организирано разбиране. Детето започва да свързва действие и резултат. По-късно се появяват символна игра, мисловни образи и език.
При Пиаже развитието на мисленето не започва от абстрактни идеи. То започва от действието. Детето разбира света, като го докосва, мести, търси, сравнява и използва.
Какво обединява тези гледни точки
Трите подхода не трябва да се смесват. Фройд подчертава телесното преживяване и ранната грижа. Ериксън поставя акцент върху доверието и сигурността. Пиаже проследява как действието и сетивният опит постепенно водят до мислене.
Общото между тях е, че поява на съзнание не се разбира като внезапно събитие. Тя се свързва с развитие. Детето постепенно изгражда връзка между тяло, среда, преживяване, памет, действие и значение.
Затова съзнанието не може да се обясни само с един фактор. То се оформя чрез съчетанието между биологично съзряване, грижа, опит, език и социална среда.
Заключение
Поява на съзнание при децата не е еднократен момент, а постепенен процес. Тя започва с ранни телесни и сетивни реакции. Постепенно преживяването става по-организирано чрез внимание, памет, език, мислене и социален опит.
Важно е да разграничаваме ранното съзнателно преживяване от по-късните форми на самосъзнание, морална преценка и абстрактно мислене. Те не са началото на съзнанието, а негово надграждане.
Въпросът за съзнанието има и друга граница – не само кога и как се появява, а и какво става след като умрем и дали съзнанието може да продължи след края на мозъчната функция.
Затова поява на съзнание трябва да се разбира като развитие на цялостната детска психика. Този процес зависи едновременно от мозъчното съзряване, средата, грижата и опита, който детето натрупва във времето.
Често задавани въпроси
Има ли точна възраст за поява на съзнание?
Не. Поява на съзнание не настъпва в един ден или месец. Тя се развива постепенно, докато детето започва да свързва усещания, памет, внимание и очакване.
Може ли бебето да има преживяване, без да може да говори?
Да. Речта не е условие за преживяване. Детето може да усеща, разпознава и очаква, преди да може да назовава това с думи.
Паметта доказва ли наличие на съзнание?
Не сама по себе си. Паметта е важна част от процеса, но съзнанието включва и внимание, възприятие, ориентация и връзка с настоящия момент.
Защо реакцията не е същото като съзнание?
Защото реакцията може да бъде автоматична. Съзнанието предполага по-организирано преживяване, при което детето не само отговаря на стимул, а започва да свързва опит и очакване.
Каква е разликата между съзнание и самосъзнание?
Съзнанието е преживяване на света. Самосъзнанието е по-късна способност детето да разпознава себе си като отделна личност.
Как родителят участва в този процес?
Чрез грижа, повторяемост, говор, игра и спокойна среда. Родителят не „създава“ съзнанието, но помага на детето да подрежда преживяванията си.