Слав Славов, доктор по психология и съдебен психолог
Ловци на педофили е определение за граждани и неформални групи, които сами създават фалшиви профили, влизат в онлайн контакт с предполагаеми извършители, организират срещи и документират поведението им. Част от тези действия действително са довеждали до сигнали, полицейски проверки и наказателни производства. Това обаче не решава по-важния въпрос: допустимо ли е частни лица сами да поемат функции, които по своя характер принадлежат на професионалната оперативна и разследваща дейност на държавата?
Да подадеш сигнал при данни за престъпление е гражданска отговорност. Друго е сам да създадеш фиктивна самоличност, да провокираш комуникация, да организираш контролирана среща, да събираш материали и след това сам да преценяваш докъде можеш да стигнеш. Именно тук възниква проблемът с паракриминалистичните елементи – частни лица, които започват да възпроизвеждат действия, характерни за институционалното разкриване на престъпления, без да разполагат със същата компетентност, процедура, контрол и отговорност.
Случаят на Младежкия хълм в Пловдив, дейността на т.нар. ловци на педофили и по-ранният публичен модел около Динко Вълев от Ямбол поставят един по-голям въпрос: какво се случва, когато държавата и обществото започнат да търпят самоназначеното правоприлагане, докато то изглежда насочено срещу хора, които общественото мнение вече е готово да осъди?
Ловци на педофили в България: когато резултатът изглежда обществено полезен
Критичният разговор за ловци на педофили би бил непълен, ако бъдат премълчани случаите, в които тяхната дейност е предоставила полезна информация на правоохранителните органи. През март 2022 г. СДВР съобщава за 21 задържани мъже по досъдебно производство, започнало след като полицията се самосезира от интернет публикации за хора, представящи се като „ловци на педофили“. Според официалната информация на МВР чрез направените от тях записи е установена самоличността на голяма част от лицата, които впоследствие са задържани.
Подобен резултат лесно може да създаде общественото убеждение, че щом една дейност подпомага разкриването на предполагаемо престъпно поведение, използваните средства са оправдани. Именно тук обаче възниква същественият въпрос. Фактът, че дадена информация впоследствие се оказва полезна за едно разследване, не решава автоматично докъде частният гражданин може да стига при нейното придобиване.
От гражданския сигнал до самостоятелното „разследване“
Когато гражданин разполага с данни за възможно престъпление срещу дете, естественият и обществено отговорен ход е да сезира компетентните институции. При ловците на педофили обаче наблюдаваният модел може да стигне значително по-далеч. Създават се профили, представящи малолетни или непълнолетни лица, води се целенасочена комуникация, уговарят се срещи, правят се записи и на място се появяват самите „ловци“.
Така гражданинът вече не остава единствено източник на сигнал. Той активно изгражда ситуацията, участва в нейното развитие, документира резултата и сам определя границите на собственото си поведение.
Точно това разграничение е съществено. Въпросът не е дали престъпленията срещу деца трябва да бъдат разкривани и преследвани – това е безспорно. Въпросът е дали обществено значимата цел оправдава частни лица системно да възпроизвеждат действия, които по функция се доближават до оперативно установяване, проверка и документиране на предполагаема престъпна дейност.
Положителният резултат може да покаже, че е съществувал реален проблем. Той обаче сам по себе си не установява допустимостта на всеки използван способ. Същественият въпрос е къде свършва гражданското сигнализиране и къде започва самовъзложена дейност, която по своя характер се доближава до функциите на компетентните държавни органи.
Ловци на педофили: кой контролира хората, които сами решават да „разследват“?
Дейността на ловци на педофили поставя проблем, който не се решава с въпроса дали някога са попадали на хора с действително противоправно поведение. Същественият въпрос е кой определя правилата, когато частни лица сами планират действията си, провеждат ги и впоследствие сами преценяват дали са останали в допустимите граници.
Компетентните държавни органи действат въз основа на нормативно определени правомощия, процедури, професионална подготовка, служебен контрол и отговорност. Самоназначилият се „ловец“ не придобива статут и правомощия на оперативен или разследващ орган само защото преследва обществено значима цел. Това разграничение е особено важно именно когато става дума за престъпления срещу деца – област, в която силната обществена нетърпимост лесно може да превърне подозрението в морално оправдание за действие.
Фалшив профил, комуникация, среща: къде свършва гражданската инициатива?
Създаването на профил, представящ несъществуващо непълнолетно лице, последващата комуникация и организирането на среща пораждат въпрос, който не може да бъде решен единствено от самите участници в подобна инициатива: къде преминава границата между документирането на вече проявено поведение и активното създаване или насочване на ситуацията?
Тук понятието „провокация“ изисква особено внимание. Не всяка комуникация под чужда или фиктивна самоличност представлява провокация в правен смисъл. Но когато частно лице целенасочено изгражда ситуация, за да провери дали друг човек ще прояви определено поведение, възниква въпросът кой и по какви критерии оценява начина, по който тази ситуация е създадена и развита.
Възникват и други съществени въпроси. Как се гарантира, че представеният публично разговор е пълен и автентичен? Кой преценява дали отделни реплики не са извадени от контекст? Как се съхраняват събраните материали? Къде е границата между документиране, конфронтация и публично унижаване? И какви са последиците, ако първоначалното подозрение се окаже неправилно?
Обществената значимост на целта не може сама по себе си да превърне самоназначилия се частен гражданин в разследващ или оперативен орган. При наличие на данни за престъпление неговата роля е да сигнализира компетентните институции, а не сам да изгражда и провежда паралелна проверка чрез фиктивни самоличности, целенасочена комуникация, организиране на срещи и последваща конфронтация. Именно държавните органи разполагат със законово определени правомощия, професионална подготовка, процедури и механизми за контрол и отговорност.
Когато частни лица сами си възлагат подобна роля, сами определят методите си и сами преценяват границите на допустимото, проблемът вече не е само в конкретното действие. Той е в самия модел.
Паракриминалистични елементи и ловци на педофили: когато гражданинът си присвоява професионална роля
Понятието „паракриминалистични елементи“ тук не означава „криминални елементи“. Използвам го за частни лица или групи, които по собствена инициатива имитират отделни способи за установяване, проверка и документиране на предполагаема престъпна дейност.
Разликата с дейността на компетентните държавни органи е съществена. Те разполагат със законово определени правомощия, професионална подготовка и институционален контрол. Носят и отговорност за начина, по който упражняват тези правомощия.
При самоназначилите се „ловци“ тази институционална рамка липсва. Когато действат по собствена инициатива, няма институционално възлагане на конкретната проверка. Те не действат и в рамките на служебна процедура, която определя правомощията и контрола им.
Кой контролира „контролиращия“?
Тук се появява основният проблем. Частното лице само избира кого да проверява. Само създава условията за проверката. То решава как да води комуникацията и кога да организира среща.
След това същото лице може да реши какво да запише, какво да публикува и как да представи случилото се пред аудиторията. Така значителна част от контрола върху създадената ситуация остава в ръцете на нейния инициатор.
Проблемът е особено чувствителен при престъпления срещу деца. Обществената нетърпимост към подобни деяния е напълно разбираема. Тя обаче не може да бъде основание за нормализиране на паралелни частни „разследвания“.
Оперативно-издирвателната дейност и разследването на престъпления не престават да бъдат функции на компетентните държавни органи, защото частни лица смятат, че могат да действат по-бързо или по-ефективно. Ако подобна практика бъде обществено търпяна достатъчно дълго, рискът надхвърля отделния случай. Нормализира се самата идея, че гражданинът може сам да си присвои роля, за която държавата е създала специализирани органи, правила и контрол.
От Динко Вълев до „ловците на педофили“: как се нормализира самоназначеното правоприлагане
България вече познава публичен модел, при който гражданин сам започва да влиза в ролята на пазител на реда. Един от най-разпознаваемите примери е Господин Вълев, станал известен като Динко от Ямбол.
През 2016 г. Вълев придоби широка публичност с т.нар. „граждански арести“ на мигранти край българо-турската граница. Самият той публично заявяваше, че е участвал в няколко подобни акции. Случаите предизвикаха сериозен обществен спор.
МВР тогава подчерта, че при установяване на незаконно преминали мигранти гражданите трябва да подават сигнал до компетентните органи. Задържането и последващите действия са работа на полицията.
Действията на Вълев не останаха без институционална реакция. През 2016 г. Българският хелзинкски комитет сезира прокуратурата, а по случая бяха извършени проверки. В публичното пространство обаче вече беше изграден образът на човек, който сам открива нарушители и предприема действия срещу тях.
Когато самоназначената роля излезе извън първоначалния контекст
Показателен е друг случай от август 2023 г. Този път не става дума за държавната граница или незаконна миграция.
В Равда Вълев се конфронтира с просещ мъж, който се представя за човек с увреждане. В социалните мрежи е разпространен видеозапис, на който се вижда физическа агресия спрямо мъжа и принуждаването му да се извини публично.
Последва институционална реакция. Вълев беше задържан, а прокуратурата му повдигна обвинения за хулиганство и принуда.
Двата случая не трябва да бъдат поставяни в пряка причинно-следствена връзка. Те обаче позволяват да бъде поставен по-общ въпрос: какво се случва, когато един човек достатъчно дълго присъства публично в ролята на гражданин, който сам установява нарушителя и предприема действия срещу него?
Точно тук аналогията с ловците на педофили става значима. Обектът е различен, но принципният риск е сходен. Обществено одобряваната цел може да направи самоназначената правоохранителна роля да изглежда приемлива.
Държавата не следва да чака подобна дейност да премине в очевидна саморазправа, за да постави границата. Гражданският сигнал е важен, но той не дава на подателя статут и правомощия на правоохранителен орган.
Ален Симеонов: как 17-годишен става главен инициатор на движение на „ловци на педофили“
Особено показателен за този модел е случаят с Ален Симеонов. През 2021 г., когато е на 17 години, той публично се представя като главен инициатор на движение за „лов на педофили“. Самият Симеонов описва началото като акция на четирима ученици, прераснала впоследствие в многогодишна дейност.
Според собствените му публични твърдения движението достига до над 200 определени от него като „заловени“ лица, докато осъдените според него се броят на пръстите на едната ръка. Тази разлика не показва защо отделните случаи не са завършили с осъждане. Тя обаче очертава важно разграничение: частното определяне на човек като „заловен педофил“ не е равнозначно на установена по надлежния ред наказателна отговорност.
Дейността не остава само в рамките на онлайн комуникацията и подаването на сигнали. Публично е документиран и случай, при който Симеонов и момиче от групата са задържани след жалба срещу тях. По думите на самия Ален Симеонов обвинението е било за средна телесна повреда и счупени девет ребра, като впоследствие е отпаднало. Това не установява, че той е причинил посоченото увреждане, нито негова наказателна отговорност. То обаче показва, че дейността е достигала и до ситуации, при които твърдения за сериозно физическо насилие са ставали предмет на институционална проверка.
Когато самите „ловци“ са деца в риск
Особено важен е въпросът за непълнолетните участници. Според публично изнесени през август 2026 г. данни Софийският градски съд още през 2023 г. е указал на прокуратурата да сигнализира компетентните органи за деца в риск, свързани с дейността на групата на Ален Симеонов. В съдебното производство е поставен въпросът за риска за физическото, психическото, нравственото и социалното развитие на използваните като „примамки“ непълнолетни.
Според проверката, публикувана от „Капитал“, не е установено след съдебното указание да е последвал такъв сигнал. Този факт поставя по-широк въпрос за практическото проследяване на риска, когато в подобна дейност участват непълнолетни.
Тук перспективата се обръща. Непълнолетните не са само участници в дейност, представяна като защита на други деца. Самите те могат да бъдат деца в риск, когато участват в рискова комуникация с пълнолетни, организиране на срещи и последващи конфронтации.
Така случаят поставя въпрос, който надхвърля оценката на конкретна институция: как следва да бъде защитено дете, което само е поело ролята на „ловец“ и участва в дейност, създаваща рискове както за него, така и за други лица?
Този въпрос придобива особена тежест след случая на Младежкия хълм в Пловдив, при който според разследващите други непълнолетни са възпроизвеждали модела на т.нар. „ловци на педофили“ — вече с фатален резултат.
От „ловците на педофили“ до Младежкия хълм в Пловдив: рискът от подражанието
Случаят на Младежкия хълм в Пловдив показва колко опасно може да стане подражанието на самоназначени ловци на педофили. На 4 август 2026 г. мъж е подложен на продължително и тежко групово насилие в района на хълма и впоследствие умира. По случая първоначално са задържани десет младежи между 14 и 17 години. Обвинения са повдигнати на петима – три момчета и две момичета. Впоследствие разследването обхваща и други непълнолетни, привлечени като обвиняеми по случая.
Според Окръжна прокуратура – Пловдив и ОДМВР – Пловдив младежите са подражавали на групи за „ловци на педофили“. Срещата е била уговорена в социална мрежа. Седемнадесетгодишно момиче се е представяло като 15-годишно, а младежите са възприемали мъжа като педофил.
Разследващите посочват, че срещата е била провокирана не с цел лицето да бъде задържано и предадено на полицията, а с намерение за саморазправа. Точно този факт прави случая особено важен за настоящата тема.
Моделът започва с елементи, познати от дейността на самоназначени „ловци“ – фиктивна възраст, онлайн комуникация, организиране на среща и самостоятелна преценка спрямо предполагаем извършител.
Когато „разобличаването“ премине в саморазправа
Според данните, обсъдени от съда, насилието е продължило повече от час. Пострадалият е бил подложен не само на побой, но и на унизителни действия и гавра. Част от случилото се е било заснето.
При разглеждането на мерките за неотклонение Окръжният съд в Пловдив е приел наличие на обосновано предположение за участие на петимата привлечени към наказателна отговорност. Съдът е посочил и че няма данни пострадалият да е извършил действия, които да са предизвикали нападението. Според данните, обсъдени при разглеждането на мерките за неотклонение, мъжът е бил примамен на мястото за среща.
Окончателната правна оценка на индивидуалното участие и отговорност принадлежи на съда.
Тук е необходимо ясно разграничение. Наличните данни не позволяват да се твърди, че конкретна действаща група „ловци на педофили“ е причинила случилото се. Значимото е друго: самите разследващи вече говорят за подражание на съществуващ модел.
Когато частни лица публично демонстрират как сами идентифицират предполагаем нарушител, организират среща и го конфронтират, се създава поведенчески сценарий. При следващия подражател този сценарий може да бъде опростен до опасната идея: „Ние решаваме кой е виновен и сами предприемаме действия срещу него.“
Именно затова контролираната от държавата граница има и превантивно значение. Тя не е необходима само след започнала саморазправа. Нужна е и за да не се нормализира моделът, при който моралното осъждане на предполагаем извършител се превръща в оправдание за частно „разследване“ и санкциониране.
Случаят на Младежкия хълм показва този риск по болезнено конкретен начин. Когато самоназначената роля на „ловец“ се превърне в модел за подражание, никой не може предварително да знае къде следващият подражател ще постави границата.
Ловци на педофили: сигналът е гражданска отговорност, разследването – работа на държавата
Критиката към така самонареклите се „ловците на педофили“ не означава бездействие при информация за дете в риск. Напротив. Българското законодателство изрично въвежда задължение за сигнализиране.
Съгласно чл. 7 от Закона за закрила на детето всеки, на когото стане известно, че дете се нуждае от закрила, трябва незабавно да уведоми компетентните органи. Законът посочва дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи. Задължението важи и когато информацията е получена при упражняване на професия или дейност, включително при професионална тайна.
Това очертава важна граница. Законът изисква от гражданина да не остане безучастен. Той обаче не му предоставя с подаването на сигнал статут на оперативен или разследващ орган.
Какво следва да направи човек при данни за престъпление срещу дете?
При информация за възможно посегателство срещу дете компетентните институции трябва да бъдат уведомени своевременно. Ако вече съществуват съобщения, записи, изображения или други материали, те могат да бъдат запазени и предоставени на органите.
Съвсем различен модел възниква, когато гражданинът сам започне да изгражда фиктивна самоличност и да търси предполагаеми извършители. Следващата стъпка може да бъде целенасочена комуникация, организиране на срещи и последваща конфронтация. Тогава сигнализирането вече е заменено от самостоятелно организирана проверка.
Законът за МВР определя оперативно-издирвателната дейност и разследването на престъпления като основни дейности на министерството. Самата оперативно-издирвателна дейност е нормативно определена като дейност на съответните органи на МВР. Дори използването на доброволни сътрудници може да се извършва само от оперативно-издирвателните органи и в установена институционална рамка.
Това е особено важно при сигурността на децата. Законът не поставя като условие гражданинът първо сам да докаже престъпление, за да изпълни задължението си за сигнализиране. Проверката на информацията и предприемането на последващи действия принадлежат на компетентните органи.
Сигнализирането е гражданска отговорност. Самовъзложеното „разследване“ е друго. Колкото по-тежко е предполагаемото посегателство, толкова по-важно е проверката му да протича в рамките на законово определени правомощия, професионална процедура и институционален контрол.
Заключение
Темата за ловци на педофили не трябва да се свежда до въпроса дали понякога предоставят полезна информация. По-важният въпрос е кой има правомощия да проверява, документира и разследва предполагаемо престъпно поведение.
Когато стане известно, че дете се нуждае от закрила, гражданинът трябва да уведоми компетентните институции. Това задължение не му предоставя статут и правомощия на оперативен или разследващ орган. Не превръща и самостоятелно организираните проверки, срещи и конфронтации в институционална дейност.
Случаят с Динко Вълев от Ямбол поставя въпроса как публичната видимост и общественото одобрение могат да нормализират самоназначената правоохранителна роля. Случаят на Младежкия хълм в Пловдив показва и друг риск – подобен модел може да бъде възприет и възпроизведен от други.
Затова държавата не следва да поставя границата едва след възникнала саморазправа. Тя трябва да бъде ясна още когато гражданският сигнал започне да се превръща в самовъзложена оперативна или разследваща дейност. Не е достатъчно обаче тази граница и свързаният с нея риск да бъдат само нормативно или институционално разпознати. Значение има и дали разпознатият риск води до навременна и ефективна превантивна реакция.
Сигурността на децата е прекалено важна, за да бъде оставяна в ръцете на самоназначени и самоконтролиращи се „разследващи“. Колкото по-тежко е предполагаемото престъпление, толкова по-важно е реакцията да остане в рамките на законово определени правомощия, професионална компетентност и институционален контрол.
Настоящият анализ разглежда обществения и съдебнопсихологичния модел на поведение. Той не представлява психологична оценка на конкретни обвиняеми или други лица и не замества индивидуално психологично изследване или преценката на компетентните органи.
Често задавани въпроси
Има ли „ловци на педофили“ в България?
Да. В България действат граждани и неформални групи, които се представят като ловци на педофили. Те създават фиктивни профили, комуникират с предполагаеми извършители и организират срещи. В отделни случаи предоставена от тях информация е използвана от правоохранителните органи.
Сътрудничат ли „ловците на педофили“ с полицията?
Има случаи, при които информация или записи от такива групи са достигали до полицията и са били използвани при последващи проверки и разследвания. Това обаче не означава автоматично, че групите действат по възлагане на МВР или като официални оперативни структури.
Може ли гражданин сам да разследва предполагаем педофил?
Гражданският сигнал не предоставя статут и правомощия на оперативен или разследващ орган. Оперативно-издирвателната дейност и разследването на престъпления са възложени на компетентните държавни органи. Създаването на самостоятелни паралелни „разследвания“ поставя сериозни въпроси за контрол, допустимост и отговорност.
Какво трябва да направим при съмнение за престъпление срещу дете?
При информация, че дете се нуждае от закрила, трябва своевременно да бъдат уведомени компетентните институции. Чл. 7 от Закона за закрила на детето посочва дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.
Ако вече съществуват съобщения, записи или други материали, те могат да бъдат запазени и предоставени на компетентните органи. Задължението на гражданина да сигнализира не му възлага сам да доказва предполагаемото престъпление или да провежда собствено „разследване“.
Кога е добре психологичната оценка да бъде извършена от вещо лице по психология?
Когато оценката е свързана със съдебен казус, опитът като вещо лице по психология е важно професионално предимство. Той предполага познаване на спецификата на съдебната и експертната работа.