Ако детето е малтретирано извън дома, едни от първите признаци могат да бъдат промени в поведението. Те често включват:
- Затвореност: Детето може да стане по-изолирано и да избягва социални контакти.
- Тревожност: Може да проявява повишена нервност, страхове или да изпитва неспокойствие.
- Агресивност: Появява се внезапно агресивно поведение или изблици на гняв, дори и в ситуации, където това не е типично за него.
Детето изпитва трудности с доверието: То може да проявява нежелание да говори за определени хора или места, като например училище, спортни клубове или определени възрастни. То може да избягва споменаването на тези теми или да изглежда нервно и напрегнато, когато разговорът ги засяга. Това може да е знак, че детето има отрицателен опит с тези места или хора, и изпитва страх или срам да сподели какво му се е случило. Търпението и вниманието са ключови за разбиране на ситуацията.
Физическите признаци на малтретиране при дете могат да включват необясними синини, порязвания или други наранявания, които не съответстват на обясненията, дадени от детето. Например, често срещащи се синини на необичайни места като гърба, бедрата или горната част на ръцете може да са знак за насилие. Детето може да се опитва да скрие тези наранявания, носейки дълги ръкави или дрехи, които не отговарят на сезона. Ако тези признаци се повтарят, е важно да се обърне внимание и да се потърси професионална помощ.
Проблемите в училище могат да бъдат сериозен индикатор, че детето е малтретирано. Например, спад в академичните постижения може да показва, че детето е разсеяно, тревожно или под стрес. Нежеланието да посещава училище може да е свързано с усещане за несигурност или страх от конкретни хора или ситуации. В такива случаи детето може да се оплаква от физически симптоми като главоболие или стомашни болки, за да избегне училище. Важно е родителите да обърнат внимание на тези сигнали и да потърсят професионална помощ.
Ако детето преживява травма или стрес, свързан с малтретиране, то може да покаже промени в съня или храненето. Например, детето може да има кошмари, които го карат да се събужда често или да избягва съня. Загубата на апетит или промените в хранителните навици също са често срещани, като детето може да откаже храна или да се храни прекалено малко. Тези признаци може да бъдат индикатори за сериозен емоционален стрес и изискват внимание и подкрепа.
Ако искате да помогнете на детето, е добре да следвате стратегия. Ето няколко важни стъпки:
- Слушайте активно: Позволете му да изрази своите чувства и мисли без прекъсвания. Нека то да се почувства чуто и разбрано.
- Създайте безопасна среда: Уверете се, че детето се чувства комфортно и сигурно, когато говори с вас.
- Показвайте разбиране и подкрепа: Валидирайте чувствата му и го уверете, че е добре да изпитва емоции.
- Обсъдете възможностите за помощ: Ако проблемите продължават, потърсете специалист, като психолог или терапевт.
- Бъдете модел за поведение: Демонстрирайте положителни стратегии за справяне със стреса и емоциите.
- Търсете паралелни източници на информация: Например, поддържайте връзка с класния ръководител, той е много важна фигура.
Тази подкрепа е важна за развитието на детето.