Слав Славов, доктор по психология и съдебен експерт
Електрически тротинетки вече са обичайна част от движението в българските градове. Те са бързи, достъпни и лесни за управление. Това обаче често създава измамно усещане за безопасност.
При децата и юношите рискът е по-голям. Те могат да надценят уменията си и да подценят скоростта. Влияние оказват и импулсивността, връстниците и желанието за демонстрация.
При лицата под 16 години управлението е в нарушение на действащото възрастово ограничение. Психологическият въпрос е защо забраната невинаги предотвратява реалното рисково поведение.
Инцидентите с електрически тротинетки са част от по-широкия проблем с пътния травматизъм. Последиците могат да засегнат водача, пешеходците и други участници в движението.
В тази статия ще разгледаме защо правилата невинаги възпират рисковото поведение. Ще изясним и каква е ролята на родителите, възрастта и психологическата оценка на опасността.
Електрически тротинетки и рисково поведение при деца
Електрическите тротинетки изглеждат лесни за управление. Безопасното им използване обаче изисква бърза преценка на скоростта, разстоянието и действията на останалите участници в движението.
При децата и юношите способността за предвиждане на последствията все още се развива. Те могат да познават правилата, но да не ги прилагат в конкретната ситуация. Непосредственото удоволствие или желанието за самостоятелност понякога надделяват над усещането за опасност.
Влияние оказва и социалната среда. Присъствието на връстници може да насърчи по-висока скорост, демонстративно каране или подражание. Значение може да има и влиянието на инфлуенсърите върху децата, когато конкретно онлайн съдържание представя опасното каране като забавно, смело или престижно. Така младият човек може да поеме риск, който иначе би избегнал.
Опасността нараства при каране без каска, движение сред пешеходци, използване на телефон или возене на втори човек. Подобно поведение невинаги е резултат от непознаване на правилата. То може да бъде свързано с импулсивност, разсейване и надценяване на собствените умения.
Така инцидентите с електрически тротинетки се превръщат в част от по-широкия проблем на пътния травматизъм. Последиците могат да включват физически травми, уплаха, отказ от участие в движението и продължителна тревожност.
Защо знанието за опасността не е достатъчно
Познаването на правилото не гарантира неговото спазване. Поведението зависи и от възрастта, самоконтрола, примера на възрастните и отношението към риска в семейството и сред приятелите.
Самата забрана също не е достатъчна. Детето трябва да разбира не само какво не бива да прави, а и какви могат да бъдат последствията за него и за останалите участници в движението. Затова превенцията изисква последователни граници, личен пример и реалистично отношение към опасността.
Електрически тротинетки: защо правилата губят възпиращата си сила
Правилата имат значение, но не действат изолирано от средата. Детето наблюдава как се държат неговите връстници и възрастните около него. Когато нарушенията изглеждат обичайни, забраната постепенно започва да се възприема като формалност. Сходен психологически процес се наблюдава и при нормализацията на корупцията, когато повтарящото се нарушение постепенно започва да се приема като част от обичайния ред.
Лесният достъп също намалява усещането за опасност. Електрическите тротинетки често се приемат като средство за забавление, а не като превозно средство. Това може да създаде погрешното впечатление, че управлението им не изисква достатъчно опит и самоконтрол.
Значение има и отсъствието на непосредствени последствия. Детето може многократно да кара опасно, без да претърпи инцидент. Така се затвърждава убеждението, че контролира ситуацията и че предупрежденията са преувеличени.
Рисковото поведение може да се подкрепя и от групата. Фрази като „всички го правят“ или „нищо няма да стане“ намаляват личното усещане за отговорност. Опасността започва да изглежда по-малка, когато е споделена с други.
Когато електрическата тротинетка се възприема като играчка
Начинът, по който възрастните представят тротинетката, влияе върху отношението на детето. Ако основният акцент е върху удоволствието и удобството, рискът остава на заден план.
При лице под 16 години готовността или натрупаният опит не отменят законовото ограничение за управление. При непълнолетните, навършили 16 години, физическата способност да потеглят и да пазят равновесие е различна от умението да преценяват сложни ситуации на пътя.
Затова при дете под 16 години родителската отговорност започва с недопускането му до управление. При непълнолетните, навършили 16 години, са важни личният пример, последователните граници и реалистичната оценка на поведението им.
Електрически тротинетки: кога се появява Scootboard
Сред ранните документирани електрически тротинетки, близки по конструкция до съвременните модели, е Scootboard. Той е създаден от Дейвид Гитънс през 1980 г. в Ню Йорк.
Гитънс изработва първия модел за около седмица от велосипедни части. Поводът е очаквана стачка на градския транспорт. По неговите думи първият Scootboard е бил с електрическо задвижване. През следващите четири години конструкцията е усъвършенствана и патентована.
Първоначалната идея е за практично средство за лично придвижване. Днес масовото използване на електрически тротинетки поставя и въпроси за безопасността. Лесното потегляне и управление не означават автоматично достатъчна готовност за оценяване на скоростта, пътната обстановка и възможните последствия.
Как да ограничим риска при електрически тротинетки
От 5 септември 2025 г. минималната възраст за управление на електрически тротинетки е 16 години. Затова при децата под тази възраст превенцията започва с недопускането им до управление. Родителската преценка, че детето е внимателно или опитно, не отменя законовото ограничение.
При непълнолетните, навършили 16 години, законовата възраст не гарантира безопасно поведение. Значение имат самоконтролът, вниманието и реалистичната оценка на опасността. Важно е и отношението към останалите участници в движението.
Родителят трябва да следи не само дали младежът познава правилата, а и как ги прилага. Повишено внимание изискват:
- карането с несъобразена скорост;
- управлението без защитна каска;
- използването на телефон;
- превозването на втори човек;
- движението по площи, предназначени само за пешеходци;
- демонстративното каране пред връстници;
- прикриването или омаловажаването на нарушения.
Единичната грешка не означава непременно устойчив поведенчески проблем. Повтарящото се пренебрегване на правилата обаче не трябва да се приема като нещо обичайно за възрастта. То може да бъде свързано с подценяване на риска, стремеж към доказване или затруднен самоконтрол.
Ролята на родителите в превенцията
При дете под 16 години границата трябва да бъде ясна: то не бива да бъде допускано до управление. При непълнолетните, навършили 16 години, са необходими последователни правила и наблюдение на реалното поведение.
Общото предупреждение „внимавай“ рядко е достатъчно. По-полезно е да се обсъждат конкретни опасности. Сред тях са внезапното излизане на пешеходец, загубата на контрол и невъзможността за навременна реакция.
Когато рисковото отношение се проявява и в други области, проблемът не се изчерпва с тротинетката. Тогава е важно да се разбере какво поддържа поведението, вместо всяко нарушение да се обяснява само с възрастта.
Заключение
Електрическите тротинетки са част от съвременната градска среда, но носят и реален риск. При децата и юношите този риск се увеличава от импулсивността, влиянието на връстниците и надценяването на собствените умения.
Самото познаване на правилата не гарантира безопасно поведение. Необходими са ясни граници, последователен контрол и личен пример от възрастните. Особено важно е да се спазва действащото възрастово ограничение за управление.
Инцидентите с електрически тротинетки са част от по-широкия проблем на пътния травматизъм. Затова темата не трябва да се разглежда само като въпрос на удобство или забавление. Тя изисква отговорност на водача, пешеходците и всички останали участници в движението.
Често задавани въпроси
От каква възраст може да се управлява електрическа тротинетка?
Към момента минималната възраст за управление на електрическа тротинетка е 16 години. При лица под тази възраст родителската преценка не може да замени законовото ограничение.
Защо електрическите тротинетки са по-рискови за децата и юношите?
Управлението изисква бърза преценка на скоростта, разстоянието и поведението на останалите участници в движението. При младите хора рискът може да се увеличи от импулсивност, разсейване, влияние на връстниците и надценяване на собствените умения.
Достатъчни ли са правилата, за да възпрат рисковото поведение?
Не винаги. Детето или юношата може да познава правилата, но да ги пренебрегне в конкретна ситуация. Поведението се влияе и от средата, личния пример, самоконтрола и начина, по който се възприемат възможните последици.
Какво могат да направят родителите?
При дете под 16 години основната граница е недопускането му до управление. При непълнолетните над тази възраст са важни ясните правила, личният пример и вниманието към реалното им поведение, а не само към това дали могат да повторят изискванията.
Как електрическите тротинетки се свързват с пътния травматизъм?
Инцидентите могат да засегнат водача, пешеходците и други участници в движението. Освен физически травми са възможни силен страх, тревожност и продължителна несигурност при участие в движението.