Оценката за Тодор Живков, дългогодишния лидер на Народна република България (1954–1989), зависи от гледната точка и историческия контекст, в който се разглежда неговата роля. Мненията за него са противоречиви, което прави въпроса сложен.
Положителни аспекти, които често се свързват с управлението на Живков:
- Социални политики: През неговото управление България развива мащабни социални програми, включително безплатно здравеопазване, образование и осигуряване на достъпни жилища.
- Икономическа стабилност: В периода на социалистическото управление много хора помнят относителна икономическа сигурност, включително гарантирана заетост.
- Инфраструктура и индустриализация: Под ръководството на Живков България претърпява бърза индустриализация и развитие на инфраструктурата.
- Международни отношения: Живков успява да запази близки връзки със СССР, което осигурява значителна икономическа подкрепа за страната.
Критики към Тодор Живков и неговото управление:
- Репресивна система: Управлението му е част от тоталитарния режим, който потиска политическата опозиция, контролира медиите и ограничава свободата на словото.
- Етническа политика: Кампанията за възродителния процес през 1980-те, насочена срещу турското малцинство, е сериозно критикувана като дискриминационна и насилствена.
- Икономически дефицити: Въпреки индустриализацията, икономиката на България става все по-зависима от съветската подкрепа, а икономическите дисбаланси започват да се усещат в края на 1980-те.
- Персонализиране на властта: Той изгражда култ към личността и централизиран модел на управление, което често се разглежда като пречка за демократичното развитие на страната.
Личностни характеристики:
Живков често е описван като прагматичен и хитър политик, който успява да се задържи на власт в сложна международна обстановка. Същевременно много хора го помнят като „човек от народа“, заради неговата непретенциозност в поведението.
В крайна сметка, дали Тодор Живков е „добър човек“ или не, е субективен въпрос, тъй като това зависи от ценностите и възгледите на оценяващия. Историята обаче го помни като ключова, но противоречива фигура, чието наследство продължава да се обсъжда и до днес.