Диагностиката на криминално проявени деца е комплексен процес, който изисква участие на различни специалисти, включително психолози, социални работници, педагогически съветници и, в някои случаи, представители на органите на реда. Целта на тази диагностика е не само да установи причините за криминалното поведение, но и да предложи мерки за намаляване на риска от повторение на подобно поведение и за подпомагане на рехабилитацията на децата.
Ето някои основни аспекти на диагностиката на криминално проявени деца:
1. Психологическа оценка
- Личностни характеристики и емоционално състояние: Важно е да се изследват индивидуалните черти на детето като емоционална стабилност, агресивност, самоконтрол и социални умения. Много деца, които извършват противоправни действия, могат да страдат от емоционални и поведенчески разстройства.
- Мотивация и ценностна система: Разкриването на мотивацията, която стои зад престъпното поведение, може да помогне за идентифициране на основните причини и фактори на влияние, като например ниска социално-икономическа среда, липса на положителни примери или наличие на стресови фактори в семейството.
2. Социална оценка
- Семейна среда: Изследване на семейната ситуация, включително взаимоотношенията в семейството, наличието на подкрепа или злоупотреба, може да предостави ценна информация. Липсата на подходящо родителско възпитание или наличието на насилие често оказва влияние върху поведението на детето.
- Среда и приятелски кръг: Криминално проявените деца често попадат под влиянието на групи с негативно поведение. Изследването на тяхната социална среда и приятелски кръг може да покаже до каква степен детето е било подложено на натиск за включване в криминални дейности.
3. Образователна оценка
- Учебни затруднения и ангажираност в училище: Проблемите в учебния процес, липсата на мотивация или затрудненията с ученето често са свързани с отклоняващо се поведение. Диагностиката може да покаже дали детето има нужда от допълнителна образователна подкрепа или алтернативни методи за обучение.
- Учебни и социални умения: Анализът на уменията за справяне със стреса и конфликти в училищна среда също може да даде полезни насоки за работа с детето.
4. Криминологична оценка
- Предишни нарушения и криминална активност: Анализ на досието на детето, ако е налице такова, и видът на извършените престъпления са важни за разбиране на степента на криминалната ангажираност.
- Рискови фактори и прогноза: Извършва се оценка на факторите, които могат да доведат до повторно криминално поведение. Това включва нивото на импулсивност, чувствителността към авторитет и способността за отлагане на удовлетворението.
5. Рехабилитационни и превантивни мерки
- Индивидуален план за работа: След диагностиката се изработва индивидуален план за работа с детето, който включва съветване, терапия, образователна и социална подкрепа.
- Програми за социална рехабилитация: Много от тези деца могат да се включат в групови програми, насочени към развитие на социални и житейски умения, както и към намиране на конструктивни начини за справяне с трудностите.
6. Включване на семейството и общността
- Работата с родителите и близките е съществена за ефективността на превантивните мерки и рехабилитацията. Подкрепата на близките и изграждането на подкрепяща среда около детето значително повишават шансовете за успешно преодоляване на криминалното поведение.
Методи за диагностика
Диагностиката обикновено се извършва чрез интервюта, наблюдение, различни психологически тестове и оценъчни въпросници. Използват се и специализирани тестове за поведенчески и емоционални нарушения, които могат да идентифицират наличието на рискови фактори и да предложат насоки за работа.
Тази многокомпонентна диагностика е насочена към разбиране на корените на престъпното поведение и създаване на ефективна стратегия за намеса и рехабилитация на детето.