Слав Славов, доктор по психология
Криминално проявени деца е понятие за малолетни и непълнолетни с противоправни, противообществени или устойчиво рискови прояви. Диагностиката на криминално проявени деца не означава поставяне на етикет. Тя представлява професионална психологическа оценка на поведението, личностовите особености и средата на детето.
Една отделна проява не винаги показва устойчив проблем. Значение имат възрастта, честотата и тежестта на поведението. Важни са също семейните отношения, училищното функциониране и влиянието на връстниците. Оценяват се и рисковите, и защитните фактори.
В тази статия ще разгледаме какво включва диагностиката на криминално проявени деца. Ще видим кои области се оценяват и как се различава единичната постъпка от по-устойчив модел на проблемно или противоправно поведение.
Какво означава диагностика при криминално проявени деца
При криминално проявени деца психологическата диагностика има по-широка задача от описването на конкретната постъпка. Тя търси връзката между поведението, личностовото развитие и средата, в която детето функционира.
Важно е да се изясни дали става дума за единична проява или за повтарящ се модел. Оценява се и дали поведението се свързва с импулсивност, затруднен самоконтрол, семейни конфликти, негативно влияние на връстници или други рискови фактори.
Това разграничение е важно, защото сходни външни прояви могат да имат различен психологически смисъл. Кражба, агресивна реакция или системно нарушаване на правила не водят автоматично до един и същ извод за всяко дете.
Противоправното поведение не е диагноза
Самото наличие на противоправно поведение при деца не означава непременно психично разстройство. При някои случаи поведението е свързано предимно със средата и актуална житейска ситуация. При други могат да се откроят по-трайни емоционални или поведенчески затруднения.
Затова професионалната оценка разглежда проявата като част от по-широкия модел на развитие. Особено значение има съчетанието между индивидуалните особености на детето и рисковото поведение в конкретната семейна и социална среда.
Как протича диагностиката на криминално проявени деца
Диагностиката на криминално проявени деца не се свежда до въпроса „Какво е направило детето?“. По-важно е да се изясни какво стои зад поведението и дали конкретната проява е изолиран случай или част от по-устойчив модел.
Една кражба, агресивен конфликт или сериозно нарушение на правила могат да изглеждат сходно отвън. Психологическият им смисъл обаче може да бъде напълно различен. При едно дете водещ може да е импулсът, при друго – натискът на групата, а при трето – натрупано напрежение или траен модел на противопоставяне.
Затова професионалната оценка разглежда поведението в контекст. Внимание се отделя на развитието на детето, отношенията в семейството, училищното функциониране и социалната среда. Целта не е механично да се съберат отделни признаци, а да се достигне до обоснована психологическа преценка.
Когато една и съща постъпка означава различни неща
При противоправно поведение при деца конкретното действие само по себе си рядко е достатъчно за надежден извод. Значение има дали проявата се повтаря, как детето я възприема и как реагира след нея.
Именно тук е разликата между повърхностното описание и професионалната психологическа оценка. Специалистът не работи само с видимото поведение, а с неговото място в цялостното функциониране на детето.
Какво може да стои зад проблемното и противоправното поведение
При криминално проявени деца рядко има една-единствена причина за поведението. По-често става дума за натрупване на различни фактори, които взаимодействат помежду си.
Значение могат да имат напрежение в семейството, трудности в училище, конфликти с възрастни, силно влияние на връстници или стремеж към приемане в определена група. При част от децата се наблюдават и трудности със самоконтрола, справянето с напрежение или предвиждането на последиците от собствените действия.
Това обаче не означава, че всеки рисков фактор непременно води до противоправно поведение. Две деца могат да растат в сходна среда и да реагират по напълно различен начин.
Семейството и средата имат значение, но не обясняват всичко
Семейните конфликти, липсата на стабилни граници или преживяното насилие могат да увеличат риска от проблемно поведение. Но те не трябва да се използват като автоматично обяснение за всяка проява.
Същото важи и за приятелския кръг. Груповото влияние може да има сериозна роля, особено в юношеството, но личната позиция на детето и начинът, по който то взема решения, също имат значение.
Затова психологическата оценка търси не „виновната причина“, а взаимодействието между личността, средата и конкретната ситуация.
Детска педагогическа стая и МКБППМН при противообществени прояви
При противообществени или противоправни прояви на малолетни и непълнолетни в работата по случая могат да участват различни институции. Сред тях са Детската педагогическа стая (ДПС) и Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН).
Инспекторът Детска педагогическа стая работи с малолетни и непълнолетни при противообществени прояви и престъпления и участва в превантивната работа с деца. МКБППМН също има важни превантивни функции, а в предвидените от закона случаи разглежда възпитателни дела и участва в прилагането на възпитателни мерки.
Психологическата оценка има различна задача
Институционалната работа и психологическата оценка не са едно и също. При криминално проявени деца психологическата оценка може да помогне да се разбере поведението в контекста на развитието, личностовите особености и конкретната житейска ситуация.
Така вниманието не остава само върху извършената проява, а се насочва и към нейното психологическо значение за конкретното дете.
Какво следва след диагностиката на криминално проявени деца
След диагностиката на криминално проявени деца следващите стъпки зависят от особеностите на конкретния случай. Не всяко дете има нужда от еднакъв вид подкрепа, а сходното поведение не предполага автоматично еднакъв подход.
При едни случаи водеща може да бъде необходимостта от психологическа работа с детето и семейството. При други значение имат училищната среда, отношенията с връстници или взаимодействието с институции. Целта е проблемното поведение да бъде разгледано навреме, преди да се превърне в по-устойчив модел.
Подкрепа при криминално проявени деца според конкретния случай
Работата с криминално проявени деца трябва да отчита както трудностите, така и ресурсите на детето. Важни могат да бъдат подкрепящите отношения, наличието на значим възрастен, връзката с училището и готовността на семейството да участва в промяната.
Психологическата помощ има смисъл, когато е насочена към реалните потребности на детето, а не само към самия факт на извършената проява.
Заключение
При криминално проявени деца една постъпка не е достатъчна, за да обясни цялостното им поведение. Професионалната психологическа оценка помага проявата да бъде разгледана в контекста на развитието, личността, семейството и социалната среда.
Навременната оценка може да даде по-ясна основа за последващите решения и за избора на подходяща подкрепа, без прибързано етикетиране на детето.
Често задавани въпроси
Какво означава „криминално проявени деца“?
Понятието се използва за малолетни и непълнолетни, свързани с противообществени или противоправни прояви. То не представлява психологическа или психиатрична диагноза.
Означава ли противоправното поведение психично разстройство?
Не. Противоправното поведение може да бъде свързано с различни личностови, семейни, социални и ситуационни фактори. Наличието на нарушение само по себе си не доказва психично разстройство.
Защо е важна диагностиката на криминално проявени деца?
Диагностиката на криминално проявени деца помага поведението да бъде разгледано в неговия психологически и социален контекст. Това позволява по-обоснована преценка на случая и на необходимостта от последваща професионална подкрепа.