Психотерапевт

Анорексия

Анорексията, известна като анорексия невроза, е сериозно хранително разстройство, което се характеризира с интензивен страх от напълняване и изкривено възприятие на тялото. Хората с анорексия обикновено имат изключително ниско телесно тегло и се стремят към допълнително отслабване чрез ограничения в храненето, прекомерно физическо натоварване, или други начини за контролиране на теглото.

Основни характеристики на анорексията:

1.     Значително намаляване на хранителния прием:

o      Хората с анорексия ограничават приема на храна до крайност, често отказват да ядат определени групи храни (например, мазнини или въглехидрати) и могат да спазват стриктни и ограничаващи диети.

o      Те често броят калории и са обсебени от контролирането на количеството храна, която консумират.

2.     Изкривено телесно възприятие:

o      Хората с анорексия виждат себе си като по-пълни, отколкото са в действителност, дори когато са значително поднормено тегло. Тяхната самооценка е прекалено зависима от теглото и формата на тялото.

3.     Интензивен страх от напълняване:

o      Дори при изключително ниско телесно тегло, те изпитват силен страх от наддаване и правят всичко възможно да избегнат качването на килограми.

4.     Физически симптоми:

o      Дългосрочното гладуване и недохранване могат да доведат до редица физически симптоми, като изтощение, замаяност, загуба на коса, чупливи нокти, суха кожа, хормонални дисбаланси и загуба на менструация при жените (аменорея).

Причини и рискови фактори:

Анорексията е сложен разстройство с множество възможни причини, включително:

•      Генетични фактори: Има данни, че генетиката играе роля в развитието на анорексия, като хора с фамилна история на хранителни разстройства са по-склонни да развият състоянието.

•      Психологически фактори: Перфекционизъм, ниско самочувствие, тревожност и депресия често съпътстват анорексията.

•      Социокултурни влияния: Общественият натиск да се съответства на идеала за стройна фигура, подкрепян от медии и модната индустрия, може да допринесе за развитието на анорексия.

Последствия за здравето:

Анорексията може да има сериозни, дори животозастрашаващи последици за здравето:

•      Сърдечно-съдови проблеми: Хроничното недохранване може да доведе до забавяне на пулса, понижено кръвно налягане и повишен риск от сърдечна недостатъчност.

•      Остеопороза: Недостигът на калций и други хранителни вещества може да доведе до изтъняване на костите и повишен риск от фрактури.

•      Хормонални нарушения: Дисбалансът в хормоните може да доведе до загуба на менструация при жените и други репродуктивни проблеми.

•      Проблеми с храносмилателната система: Запек, подуване на корема и увреждания на храносмилателната система са чести.

•      Психични разстройства: Анорексията често е съпътствана от депресия, тревожност и други психични разстройства, които изискват внимание и лечение.

Лечение:

Лечението на анорексията е сложен и многокомпонентен процес, който включва:

1.     Медицинска подкрепа:

o      В някои случаи може да се наложи хоспитализация, за да се стабилизира физическото състояние на пациента, особено ако има сериозни медицински усложнения.

2.     Психотерапия:

o      Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е един от основните методи за лечение на анорексия. Тя помага на пациента да разпознае и промени негативните мисловни модели и поведения, свързани с храненето и тялото.

o      Семейната терапия също може да бъде полезна, особено при по-млади пациенти, като включва членовете на семейството в лечението.

3.     Хранителна рехабилитация:

o      Диетолози работят с пациентите за възстановяване на здравословен режим на хранене и постепенно увеличаване на теглото до здравословно ниво.

4.     Медикаментозно лечение:

o      В някои случаи могат да бъдат предписани антидепресанти или други медикаменти за справяне със съпътстващи психични разстройства като депресия или тревожност. Анорексията е тежко разстройство, което изисква сериозен подход и подкрепа от различни специалисти, включително лекари, психотерапевти, диетолози и семейни терапевти. Ранното разпознаване и интервенция са ключови за възстановяването и предотвратяване на дългосрочни последици.

Scroll to Top